Again, тъжно...

След като изминалата нощ спах много повече от 12 ч. поне в едно съм сигурна - починах си мъничко.
Обаче ми е много тъпо нещо.
Влезнах в периода, в който след като издухах всичките си сили, които бях събрала и не се спирах всяка вечер сега не ми се ходи никъде, не ми се говори с никой, искам просто да съм си в къщи. Винаги е било така, през целия ми живот. На моменти...
Само, че има един проблем. Стоенето в къщи ми помага да си свърша много неща, имам време да отдъхна, да си обърна внимание, да свърша нещата, за които никога не ми остава време.
Но като си почина и събера сили изпадам в голяма депресия.
Днес още не съм ставала от леглото и не знам дали изобщо ще стана. Пак съм сама, както много често се случва напоследък и не бих казала, че ми е добре. Върнах се към онзи сериал "The O.C.", за който преди често говорех, помниш ли? Вече съм на края на 3-ти сезон. Но той вече не натъжава. И ме замисля. Днес по едно време докато гледах поредната серия в една от сценките видях "него". Отдавна не се беше случвало. Само, че този сериал все ме връща назад. И сега след ремонта, въпреки, че се постарах стаята да няма нищо общо с преди, то всичко отново е същото. Сменена е само обвивката.
На вън има снежно покритие и е едно сиво и скучно.
Отивам да си гледам сериала, нищо друго не ми се прави...