Какво oзначaва да си щастлив?

Напоследък все това се питам. Какво трябва да почувства човек, за да нарече себе си "щастливец"? Какво е усещането да си щастлив?
Хората са различни и различни неща ги радват и натъжават. Винаги съм мислила, че знам какво ми трябва, за да бъда щастлива, но май се оказва, че и аз не съм много на ясно със значението на това понятие.
Има нещо, което до сега не смеех да кажа на глас, но вече мисля, че съм сигурна в това, което чувствам. Когато на 19 април тази година бях принудена да напусна собствения си дом, където съм прекарала 25 години и винаги съм се чувствала У ДОМА СИ се почувствах много гадно. Никога няма да забравя този ден! Имам и снимки, за да не забравям на какви неща са способни хората и какви неща са ми се случвали в този живот. Тогава напуснах дома си и се лутах. Ходих тук, ходих там, но никъде не се почувствах добре. Минаха 2 месеца, макар че на мен колкото и банално да звучи ми се сториха доста повече. Върнах се ужким У ДОМА. Но знаеш ли, всичко като, че ли беше останало в миналото. Нищо не е като преди. Дома си е същия, в него намирам същите хора, с които живея 25 години вече, същите мебели, вещите са си на същите места, никаква промяна. Но аз не се чувствам като в къщи си. Сещам се за онази поговорка, че счупената ваза колкото и да я лепиш никога няма да е като нова. Не знам, свикнах да стягам багажа си доста често все за някъде. Вече просто може да си стои в саковете, за да бъде винаги готов да поеме нова посока. Но на къде, и до кога така? Това изнасяне от вкъщи неусетно промени много живота ми. От както се върнах отново у дома, всъщност доста често не се прибирам, лутам се, спя при приятели. Просто нищо не ме задържа в този дом и търся къде ще се почувствам уютно, но не намирам такова място. В къщи (наричам го още така, макар да не го чувствам съвсем така) направихме ремонт през септември. Стаята стана спалня, и днес тя вече има завършен вид. Пълна промяна. Вчера дойдоха и мебелите, днес цял ден се сглобяваше. Всичко е окей. Но легнах на леглото и в сърцето ми нямаше онези старите чувства. Избирах мебели, цвят за стените, лампи, корнизи завеси, окачени тавани, направих всичко с такава любов, но през всичкото това време усещах, че не го правех за себе си. Знам, че един ден аз ще напусна този дом. И този ден не е много далече. И сега всичко е променено (е, едната стая де). И въпреки това аз пак не съм щастлива. Пак не съм задоволена. Пак не сум усмихната. Не знам защо така? Никога вече няма да мога да почувствам тази къща като моя. Домът, в който съм изживяла целия си живот до сега.
Искам да се изнеса от тук. А не знам къде да отида. Не ми се живее и сама от една страна. Но в този дом вече не се чувствам добре.
Това от една страна.
От друга - имам проблеми в работата. И там усещам нещо лошо. Някакъв край. Нещо голямо ще се случи, и този път съвсем няма да е по най - цивилизования начин.
Просто като че ли, съм в някаква тиха лудост. Но вече едвам издържам.
Боря се с всичко, а защо? Когато дори разрешаването на дадена дилема не ме прави щастлива, даже изобщо. От няколко години като, че ли не съм излизала от депресията. А само до преди около 5 години всичко беше по - различно и тогава много рядко изпадах в депресия.
Никой не ме харесва с права коса. Снощи за пореден път си дадох сметка. Но на мен не ми пука. Аз се чувствам добре, затова другите да ме възприемат както си искат. Но просто тази сутрин си помислих какво съвпадение в мненията на хората покрай мен.

В последните години търсих щастието си на различни места и по различен начин. Ходих до Америка, после в Холандия. Смених работата си. Запознах се с нови хора. Опитвах се непрекъснато да разбирам хората, а те ме объркаха толкова много. И сега не знам какво правя. Живея ден за ден и ми е все по мрачно.
Съжалявам, че може би няма да остана разбрана, защото дори не мога да се изразявам напоследък както трябва. Но това е!
Каква трябва да ми се случи, за да се почувствам щастлива?