Шеф и кройка :-)

или как обърнах офиса на шевно ателие като едно време в час по трудово :-)

Лудата ми глава май - вече място не си намира и се чуди каква щуротия да измисли. И след като от миналата седмица си имам нарисувано цветенце (с боя за текстил) на едни дънки дето си купих от Холандия (благодаря Мими!) тази седмица креативността продължава. Този път реших тотално да прекроя едни дънки, които и без това не нося и от дълги ги направих с дължина над коляното. Исках да ги направя с някакви бродерии, някакви разръфани истории и не знам още какво. Като почнах нямах точната представа какво точно ще правя. Идеите идваха в процеса на работа. И вчера бях обърнала офиса на шивашко ателие :-), защото освен дънките си правя и пола от едни зелени дънки. В крайна сметка до сега съм на етап - една четирилистна детелина (която направих от зелените дънки като изрязах 4 сърчица и ги съединих), доста разръфани парченца (тук и там, отпред и отзад на джобчетата), драсканиците (които се правят с най - обикновенни тигели) и най - готиното е......:-) чудех се какъв надпис мога да си направя и реших, че това е чудесен начин за ходеща реклама по софийските улици, ха ха :-))). До сега седейки на бюрото изрязвах буквички и скалъпих това:

Докато се чудех какво да напиша имах разни предложения. Да, Тони за теб говоря :-). Ще разгледам предложението ти да рекламирам твоя блог и не забравяй, че се споразумяхме за определена сума всеки ден, когато изляза с тези дънки. Но вие не се притеснявайте има още свободни рекламни карета така, че не се бийте, а изпращайте проекти на мейла ми :-)). Прилагам и снимка на дънките, за да добиете представа къде може да бъде разположена вашата реклама. Цени ... цените са различни и по договорка, естествено за първа страница най - трудно (но не невъзможно) може да се вредите :-), тъй като ще ми бъде трудно да се движа назад, хе хе:-))

Естествено нищо още не е в завършен вид де, още се чудя какво друго да направя. Ако имате идеи, моля споделете ги ;-) Когато поличката ми стане готова ще ви се похваля. Добре, че мама едно време ме е научила да шия на машина и все още не съм забравила!