Сбирка на класа N3 за тази година

В петък излизането, за което бях споменала не се осъществи и останах в къщи цяла вечер. Продължих със сериала Orange County, бях самичка и пак умрях от страх. Да, правилно прочете - страх ме е като съм сама у нас, а се случва много често. Този страх ми е останал още от малка.

За това пък съботата беше 100% сигурна. Събрахме се някой хора от бившия ми клас (от средното имам впредвид, с колегите от университета определено не поддържам контакти вече). Та бяхме 6 души.

От поканените и тези, които изобщо знаеха за срещата не дойдоха 2 момчета (единия имаше рожден ден, другия беше гост на празника) и едно момиче, което беше на работа. Общо взето аз май писах онзи ден това не беше среща на целия клас. В смс-а, който получих пишеше, че ще има среща на "отбрани" хора. Ако бяха дошли всички поканени щяхме да се съберем около 9, 10 човека, които всъщност горе - долу бяхме близки в училище, макар че това е спорен въпрос мен ако питаш ;-).
Та срещата...първо, за да се видим и поговорим отидохме в пиано бар Mellita на Графа, където беше готино. Заведението е ново и аз не бях ходила там. Пийнахме по нещо, подърдорихме си... Най - се израдвах на един съученик, който още като завършихме училище замина да живее в Полша и не съм го виждала от тогава. Той беше единствен от момчетата, с който се разбирах и не ми почерняше дните в училище. Бил си е тук за лятото и дори е отменил пътуването си, заради въпросната среща, много мило, аз много се изкефих, защото не присъстваше на предните срещи и така имахме възможност да се видим и обсъдим какво ново из живота ни :-). Ето една снимка от дискотеката с него:

После сменихме заведението - не съм ходила на дискотека от морето. Имахме голям спор къде да се отиде, предвид че по - голямата част слуша фолк. И познай кои надделяха? На мен дори ми се доходи в Текила, не съм ходила там от години, а винаги много ми е харесвало. Та ... дискотеката ... средната възраст беше около 19 и това доста ни смути на входа, но в крайна сметка на човек понякога просто не трябва да му пука, ако иска да си прекара добре, плюс това беше много студено и на никой не му се обикаляше по студа. Зяпах по тавана, по стените, по хората, на бара, в многобройните телевизорите, където пускаха клип на всяка песен, в осветителните ефекти... и си дадох сметка, че докато аз се заравям в работа, учебници и се депресирам от ден на ден повече, живота си тече, хората излизат, ходят по дискотеки, запознават се, забавляват се, непълнолетни (по всяка вероятност) девойки изпълняват ролята на танцьорки, а може би още нещо? (сами преценете)

В крайна сметка вечерта мина гот и се радвам, че уговорката се състоя и се видяхме, и без това рядко се случва. Ето и няколко снимки със съучениците ми: