Ъпдейт от последните няколко часа

Колита пак се обажда. Тези дни много си ме боли почти непрекъснато. Май не съм се излекувала, защото свърших хапчетата и ето че скоро след това болките излизат на яве. По - кофтито е, че как преживявам от седмица на сам не знам. Не съм яла почти нищо, ей така деня си минава, аз нямам никакъв апетит, ама нищо не ми се яде. Какво става не знам, че малко ям, да, така е, но пък съвсем да не ям това почти не се е случвало, освен периода преди Холандия. Значи общо два пъти в живота ми до сега. Ще имам ли нормален аптит отново не вече не знам?
Какво друго..., ааа не спах на моето си легло тази нощ и се събудих в 6.30 сутринта, преместих се на моето си и установих, че брейй на това легло сънувам съвсем различни неща :-)
Първи ден отпуска.
Отидох на испански - похвалиха ме! На последния тест имам най - много точки (85) от цялата група (9души). Ехааа, супер, не съм била отличничка от ученически години. Преди 1,2 седмици си купих една книга от МОЛ-а за спрежението на глаголите в испанския език. Та днес в първия ден от отпуската спрегнах на бързо към 150 глагола и смея да кажа, че това сегашно време вече ми е пръв приятел :-). Днес отидох свежа на урока, май всички разбраха, че съм си взела отпуска, за да уча за изпита по испански. И макар, че днес учих сравнително малко, в часа бълвах всичко на минутата и явно доста неща съм запомнила. Смятай каква ще бъде ситуацията в началото на другата седмица, ха ха.
Аааа да ви се оплача и за главата. Още със ставането ме заболя и за съжаление още ме боли. Изобщо какво става с мен, та само на 24 съм, егаси. А нещо да не ме боли?
След урока по спениш се видях с Калин. Този човек почти го бях забравила, ма така си е, аз на сам той на там и пътища ни почти не се пресичат. Последните пъти все по телефона си говорим, аз все заета..., а испанския ми е почти до тях, само дето след работа и урок обикновенно съм не дееспособна за каквито и да било активитис. Той като чу за болежките ми какво си мислиш? Право в ресторант Ниагара. Много яко място. Добре че съответно бях облечена подходящо, щото при някой други условия едва ли бих се появила там. Изискан ресторант, който винаги много съм харесвала, макар че съм ходила три пъти - веднъж в този на Дойран, веднъж в този в Лозенец, а днес в този на Цар Симеон. Обстановката е доста готина, обслужването също, изобщо всичко е на ниво, а цените - как мислиш? Едва ли можеш да си тръгнеш със сметка по - малко от 50 лв. за една съвсем прилична вечеря, в която дори не присъства алкохол! Но какво от това, нали не се храниш там всеки ден, аз и без туй вече излизам на няколко месеца веднъж. Е, сега ще кажеш, че този уикенд съм си изхабила лимита ;-). Да, така е, но и това е случайно. Пък и нямам ли право? Все пак съм отличник, я! Та обсъдихме с него "на къде вървим, на къде отиваме", макар да мисля, че аз още съм си в кръга и обикалям ли, обикалям вече свят ми се зави направо. Но си прекарахме добре, то едва ли сме имали лоши вечери до сега де. Заговорихме се за разни истории, за това колко прозрачен винаги е бил за мен, което никак не му се понрави. Та то на кой мъж би му харесало? Но това е положението, явно съм станала още по - проницателна с такива лъжци покрай себе си. Егаси живота :-(
В крайна сметка се прибрах в прилично време, сега пиша последните редове, после сядам да гледам малко моя сериал и се заемам с испанския. По всичко си личи, че тази седмица ще обърна дните в нощи и обратно. Денем доста неща ме разсейват и не мога да чета.
Бтв, червата вече не ми бълбукат и съм ужасно щастлива. Май ядене ми е трябвало, а в ресторанта днес дори и с чужда помощ не можах да язям една порция пилешки филенца със сусам в гарнитура със задушени картофки. Разбира се, че всичко беше много вкусно (и как няма да е като шефа на тия заведения е бивш главен готвач в Шератон), но на мен просто не ми се ядеше.
Айде лека нощ от мен. Hasta luego!

P.S. Ами и това щеше да е кратък пост, така на две на три, ама какво да направя. Всеки път така се получава. Направо да им завиди човек на Мъро и Тони - винаги ясни, кратки и точни ;-)