Честит рожден и имен ден!

Хмм, този пост чака отдавна да бъде публикуван.

Искам да споделя тук с вас една идея. Какво подарявате на човек, който хем познавате добре (по характер), хем нито знаете размера на дрехите му, нито до толкова добре познавате стила му, нито вкуса му към много от нещата, които могат да се подарят? На всичко отгоре живее далеч и не всичко можете да му изпратите (както ще се убедите по - долу). А трябва да се съобразите и с това, че няма да можете да му го предадете лично, той няма да види изражението на лицето ви, няма да усети никакви чувства. Всичко трябва да е опаковано в хартия и направено по начин, който най - близко може да опише всичките жестове, които всеки от нас влага, когато подарява нещо. Защото хората са казали, че много пъти и малкото нещо означава много подарено по подходящ начин. А ако човекът всичко си има и ако все пак нещо му липсва може да си го позволи? Е, кръгът на евентуалните подаръци съвсем се ограничи, не мислите ли?
Да, аз знам какво му липсва, но тези неща не могат да се подарят и не мога да му ги дам. Доста време мислих какво да подаря, нещо специално, нещо красиво...нещо, което да зарадва притежателя му, нещо, което да зарадва човекът, който в този ден е роден. Все пак празник има. Исках да е изненада!
Няколко пъти съм си помисляла за един подарък, нещо, което до някъде видях в един филм. Явно отдавна е било, защото почти нищо не помня освен изражението на лицето на жената, когато видя огромната почти колкото нея кутия насред хола си по време на новогодишните празници. А в нея какво мислите? Годежен пръстен! Помня също, че тогава се разплаках от емоции. Тайно съм си мислила да направя на някого подобна изненада (е, не точно с пръстен де), но никога не съм го предприемала. Много малко хора в този свят заслужават подобно нещо.
Много нощи си лягах, мислех какво да подаря? По едно време почна да ми просветва, че искам да е нещо ултра креативно, нещо, което аз да направя, със собствените си ръце. Защо ли? Защото знам и съм абсолютно сигурна, че ще бъде оценено. Защото си познавам човека, на който подарявам, защото той самия е креативен, винаги е ценял това, което съм правила, защото е подробен, обръща внимание на детайлите, взира се в подробностите и знам че всичко ще забележи. Та кой би бил по - подходящ? Накрая ми хрумна! Ще направя мини вариант на това, което бях видяла, макар и нищо да не помня от дизайна на самия подарък. Ще открадна само основната идея, за другото ще разчитам на фантазията си. Но как ще го направя? Нито знам къде има магазини за кутии за подаръци, нито знам къде продават опаковачна хатия, нито знам от къде да си взема съвсем малки кутийки като тези за пръстени, ами връзки с който да вържа малките подаръци? Нищо не знам :-(. А нали си представяш какво е да тръгнеш в купа сено (разбирай София) да търсиш карфица (разбирай магазин за опаковъчни материали за подаръци при това на едро!)? Трудно изпълнимо. Рових се в интернет, питах много приятели дали знаят за такива магазини, чудех се къде може да има това, което ми трябва? И намерих, защото искам ли да направя нещо винаги ще намеря начин и нищо не е способно да ме спре. Купих 12 малки червени кутийки, една голяма златна кутия, една панделка за кутията и лента от същата материя и разцветка (за да опаковам кутията), 1 малка златна кутийка, едно руло червена лента, по един пакет червена и безцветна опаковъчна хартия:

Няма да споменавам, че поради липса на каквото и да е време влезнах в магазина, от където купих тези неща на края на работното им време и забавих хората. То такъв избор, толкова цветове и модели, че свят ми се зави направо. Но продавачката беше мила и любезна и всичко ми обясни.
После се прибрах, легнах си и си мислех как да подреда подаръка? Кое къде да сложа, как да го опаковам? Реших във всяка малка кутийка на едно листче да напиша пожелания от сорта на щастие (в едната кутийка), радост (в другата кутийка) и т.н. И така във всяка от малките кутийки да има нахвърляни пожелания. Почнах да ги пиша първо на ръка, даже режех листчетата на ръка една вечер в 12ч. в къщи. Какво да направя като нямам друго свободно време :-(. Писах 1 ч. най - накрая скъсах всичко. Реших, че много криво са изрязани листчетата и на всичкото от горе написани на ръка съвсем не ме кефеше. Изчаках другия ден, отидох в офиса направих една таблица на ексел и ги изрязах. Този път се получи доста готино. Реших също така, че няма да са просто нахвърляни пожелания. Ще бъде едно пожелание съвсем смислено при това. Просто ще бъде разделено на 12 по кутийките и той сам ще трябва да скалъпи пожеланието си. За да сложа всяко от листчетата в малките кутийки мислех просто да го сгъна няколко път и хоп в кутийката. Да, ама не! Това беше грозно. Затова купих златен конец, навих на руло всичките 12 листчета и ви вързах по отделно с конеца. Това се оказа истинско приключение, как да навиеш толкова малко листче на съвсем малко руло без да го смачкаш? Мими, истински ти благодаря!!! Но се получи готино:

После поставих по едно пожелание във всяка кутийка по този начин:

И сега предстоеше най - голямата играчка! Трябваше да опаковам с опаковъчната хартия всяка кутийка по отделно и да я вържа с червената лента. Но помощници вече липсваха и си помагах с каквото мога - зъби, уста, колена и т.н. Малко по - лесно би било, ако имаше някой, който да ми държи кутийките докато ги връзвам., но аз пак се хванах на работа посред никое време на наоща. Направих първата, после реших, че не искам всички кутийки да са опаковани по еднакъв начин. Главната идея беше да изглеждат като малки подаръчета, всеки със собствена форма и дизайн.

Ето ги всичките 12 бройки:

По едно време се замислих, че ми трябва нещо, което да придаде обем в кутията, нещо измежду, което да трябва да се търсят малките кутийки. Виждала съм някъде по филмите такива неща, но от къде да знам къде продават? Мислех да купя стереопор и да го натроша, после колежката ми предложи докато седи в офиса с перфоратора да ми надупчи малко хартия, ама представяш ли колко време щеше да и отнеме докато напълни цялата кутия? И така докато продължавах да разпитвам от къде мога да си купя това и онова, научих за втори магазин и го посетих. И това хора е най - якия магазин, в който някога съм влизала. Не мисли сега за цени, то просто си личи, че вътре всичко е супер луксозно и много красиво. Ама такива флинтифлюшки видях, че ума си загубих. И познай - там намерих хиляди пакети точно с това, което ми трябваше. А именно, нарязана на ленти хартия по накакъв особен начин, защото, като че ли някакси беше пресована седеше като нагъната. Купих си два пакета:

Изкуших се да сложа и един пакет от едни мои любими бонбони, които скоро открих и от тогава си купувам все на едро по една кутия. Мммм, много яки бонбони. Аз обичам тези с вкус на пъпеш с мента. Имат толкова истински вкус, че имаш чувството, че ядеш пъпеш.

Мислех да направя и малко клопки. Например да сложа и няколко празни кутийки, по едно време ми се въртеше и идеята да купя от онези любими мой бонбони рафаело и в някой от кутийките да сложа по един бонбон - те са точно толкова големи. Аааааа сега се сещам имаше и идея да купя едно малко балонче, което не знам кой и къде щеше да ми го напълни с хелий (ако трябва щях да отида до онези мои клиенти във Варна те точно с такива неща се занимават) и да го сложа най - отгоре в кутията така, че като се отвори кутията балончето да изскочи и да се качи на тавана :-). Много се кефех на тая идея, но не я осъществих.
После един ден трябваше да купя картичка и много случайно влезнах в един магазин за цветя и подаръци. Аааа преди това като казах картичка се сетих. Докато предишните дни се чудех каква точно картичка да купя и пак разпитвах къде може да има готини и оригинални картички научих, че пред Шератон имало някакви момъци дето рисували картички и можели да ми направят картичка по поръчка. Но както ще видите и тази си идея не осъществих. Защото не напразно по - горе казах, че малко хора заслужават да им се случват подобни неща. И нямаше смисъл да се престаравам чак пък толкова. Та влезнах, купих една картичка, която пак доста ми хареса, защото имаше рибка на нея, пък аз нали съм зодия риби. Надписах я и я сложих в златната малка кутия:

В същия този магазин отново намерих доста интересни неща. От сорта на едни шишенца с пожелания. И хей така ми хрумна да купя и едно бутилче към подаръка.

Накрая подредих всичко в голямата кутия:

След няколко дни отидох в пощата да го изпратя. И тук стана купона. Аз цялата предна вечер опаковах в една пък в друга пък в трета хартия, молех брат ми да ми помага отново в 1 през ноща, само и само да стане красиво и най - вече здраво, да не се скъса по ръбовете имайки впредвид как ще го премятат, за да чуя накрая от служителката в пощата: "Разопаковайте го. Трябва да видя какво има вътре!" Ама как, като нямам друга хартия, едвам и тази намерих, защото отново не знаех къде може да продават такава хартия (не опаковачна, а такава за колети, в един цвят и да е здрава), нито имам ножица, нито тиксо, а днес е петък и трябва задължително да пратя подаръка ДНЕС! В този момент направо побеснях. Вдигнах скандал, тръшках се невярвайки какво се случва и излезнах. Та миналата година нямаше такива работи, а те спореха, че било същото. Ама нали при същата служителка миналата година изпращах друг подарък. Вие мене на луди ли ме правите? Обадих се на майка, която работи в Български пощи, но за късмет пък точно този ден беше почивка :-(. Върнах се в пощата, изведнъж всички станаха любезни и дружелюбни, оказа се, че косвено познавам и охраната (или по точно той мене), а с проблема ми се занима баш шефката на клона. Какво стана в крайна сметка ли? Ами тя ме помоли най - честно да си призная какво изпращам. И тогава настана луд смях. Ами какво - едни кутийки, малко хартийки...ми ти как би го описал това? Попълних 101 документа какво пращам, на каква стойност в евро е (сякаш не живеем в България) и т.н. Чужденците като пращат колети дали пишат стойността на подаръка в лева ми е чудно? Накрая споменах бонбоните и до там спрях. Оказа се, че не могло да пращам вече бонбони. И през цялото време ги питах, има ли някакви промени от миналата година, това нови неща ли са? Не, отговаряха ми те. Е как не бе, те ще ме будалкат. Аз все едно за пръв път пращам. Накрая си признаха де. В крайна сметка скъсах цялата опаковка на подаръка, накараха ме да си купя нова кутия (ужасно грозна бтв, направо уби целия облик на подаръка. Една жълта такава и на нея с ЕЙ ТАКИВА БУКВИ пишеше БЪЛГАРСКИ ПОЩИ) върху, която преписах адреса. Е, снимката няма да ви пратя, защото там се вижда адреса, да не реши някой да му прави втора изненада, ХА ХА ХА ХА. Но там има и моя адрес, хммм дали да не постна снимката. Може пък и мен някой да изненада :-)))))))))). И накрая изцъклих очи - 38лв. Малеееееее, тези съвсем не са добре като, че ли вече отдавна бяха влезнали в Европейския съюз. Аз къде се бавя още? Ми не ми е до парите, като съм се хванала да правя нещо, ще го правя до край и както трябва. С 38лв. няма да забогатея така или иначе и не ми пука. Факт обаче е, че напоследък страшно много ми правят впечатление цените. Това май и от блога ми си личи, защото до сега никога не бях споменавала, че нещо е скъпо или евтино. Но точно преди една година, изпращах подобен колет на стойност около 7лв. И такава беше цената до тежина 2кг. А това, което пратих сега е на такава стойност, защото е до 1кг. За 2 кг, цената се вдига! Просто не знам какво да кажа. Този път от първия път си признаха, че цените са се вдигнали тази година 3-но още през януари. И майка твърди, че ми е казала, а май с друг е говорила. Аз подобна лудост определено не помня да съм чувала. И както тя самата каза - отидох да пратя колетчето от друг клон, тихомълком да не разбере тя, а то какво се оказа, че освен тя още хиляда души покрай нея разбраха ;-). И вярвайте ми, разправях се там 45 минути докато направя една елементарна пратка, цялата поща вече ме познава, върнах се в офиса бясна и ми идеше да изкреща в блога в колко заухава държава живеем, където нищо не е съобразено със стандарта на живот и заплатите на хората. Защото, окей на мен и 50лв. да ми бяха казали аз щях да ги дам, но ако това е възрастна баба, която изпраща коледен подарък на малкото си внуче, което не е виждала от 5 год. Ми не е нормално пък каквото щете ми разправяйте.

Все пак се оплаках де ;-). В крайна сметка съм щастлива, че всичко мина благополучно, и подаръка е получен. Кефя се на идеята, кефя се на изпълнението. Това е най - хубавият подарък, който някога съм подарявала!
Няма да честитя празника, защото ми е ясно, че този, който празнува днес не чете тук, но съм истински горда с това, което направих и ви желая и вие да бъдете изненадани по красив начин. Аз не знам какво е, но за мен беше истинско удоволствие да седя от другата страна. Защото е три пъти по - готино чувството да усмихнеш някой. А все си мисля, че успях?

Честит празник на всички именяци!