COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

24 октомври 2006

Тв маниак в неделя

Никога не съм обичала да гледам супер много филми и телевизия. Но напоследък установявам, че това доста ме разсейва и ако съм много ядосана единственото, което може да ме оправи е някой филм, но не всеки де. Това го установих, когато наскоро си свалих всичките сезони на Секса и града. Най - сетне! Този филм го загледах за първи път в Холандия (ох, пак тази Холандия!). Те преди това и в Бг го бяха даваха, но тук нямам време да гледам, а там предимно това правех. Имаше ли филм или сериал, аз бях първа пред телевизора. Но това беше за достигане на целта, която си бях поставила - подобряване на английския. Ох, пак се отклоних от темата. Все така става. Та доста позитивно настроена се чувствам като изгледам няколко серийки на Секса и града, добре подреждат мъжете там :-). Ми така де, някой от случките са доста реални в живота. Само дето още съм на първи сезон, но ще наваксам аз един ден, вярвай ми!
Все пак бях тръгнала да разправям за неделята...Имам нова тръпка...друг сериал...ха ха. Орандж Каунти (пак започнах да го гледам в Холандия). Миналата седмица си свалих първите два сезона. В неделя станах към обяд. От леглото директно на компютъра. След 10 мин. вече бях тотално изнервена. Много мразя някой да се сърди, да не ми говори, връщам се към детските си години. Това определено е нещото, което може да ме вбеси за отрицателно време. Особено, когато не ти си виновния. Още по - лошо е, когато нямаш избор, трябва да се примириш, защото нищо не можеш да направиш. Но тази неделя, като че ли чашката ми преля. Изпаднах в няква нервна криза за около час. Просто сновех от стая в стая, главата ми беше пълна с мисли, телефона ми звънеше аз не вдигах. Накрая се обади един добър приятел, вдигнах и се разревах по телефона. Говорих с него (говорих - силно казано), затворих телефона легнах на леглото и реших, че ако се нарева едно хубаво може да ми мине. Така и направих, след което в 2 на обяд си пуснах 1-ва серия от първи сезон на Орандж Каунти и до 23ч. не станах. 9ч. гледах После само си облякох пижамата и се наместих по - удобно. И да ви кажа чувствах се по - добре. Е, това не ви го казвам, за да постъпите и вие така. Напротив, надявам се никой в живота ви да не може да усети най - слабите ви места, за да не може да ви нарани. Макар, че винаги съм се чудила, защо една връзка каквато и да е тя - приятелска, семейна и т.н. да трябва да е изградена от предпазни стени. Та не може ли просто да си искрен и толкова? Това май не се цени в днешно време?
Сега обаче се чувствам истински фен на сериалчето. Вчера след испанския бързах да се прибера, като се прибрах бързах да се изкъпя, за да си сложа пижамката и да седна да изгледам още няколко серии. Да, ама още съм на първи сезон. Май ще трябва да си взема отпуска да си изгледам сериалите. Майтап, майтап, но втората седмица на ноември наистина мисля да си взема 1 седмица отпуска, за да наваксам по испански, че вече доста изостанах, а ме чака и изпит. Пък и готин е този език, макар и да има ужасно много окончания, мамка му :-))).
Днес пак нямам търпение да се прибера от работа да изгелдам още някоя серия :-) Ееех, колко хубав е живота по филмите...