COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

24 октомври 2006

Гости 2

Тази седмица май добре ми е тръгнала, защото пиша вече втори пост озаглавен гости :-). Всъщност не мисля, че е от най - щастливите ми седмици, но това е друг въпрос. Ненадейно (е, знаех няколко дни по - рано) в събота останах сама в къщи. И този път не ми се вечеряше сама, и този път не ми се гледаха филми сама, а това го знаех още в петък. Затова си поканих най - близките хора - приятелката ми Ели, която наскоро се сгоди за Тони (щастлива съм, защото другата година ще присъствам на може би една от най - веселите сватби), сестра й Милена и нейния приятел Боби, с който също живеят заедно, Иво и Ваня. Е, както се досещаш аз много пъти тук в блога съм разправяла за различни случки и преживявания с тези хора и винаги е било забавно. Представи си какви теми се бистриха с три горе - долу семейни двойки. Много се смяхме. Всъщност знаеш ли, не си представях, че ще си изкараме чак толкова добре. Но те нещата се получават винаги най - добре, когато най - малко очакваш. Та всъщност се обсъждаше бъдещата сватба на Ели и Тони, евентуалната й последователка - сестра й Милена, а какво ли мислят Иво и Ваня по въпроса? :-D. После минахме на проблема - "Кой всъщност трябва да прави закуската сутрин?". "Кой бил по - поспалив в семейството?". "И кой все пак е мъжът в къщата?" или с други думи "Кой дърпа конците?". Говорихме дори за предстоящите, а вече минали избори, състояли се в неделя. За туй пък всички бяха доста втрещени, когато сервирах вечерята, нещо което никой неочакваше, защото се бяхме събрали просто да пийнем нещо с някакво мезенце и да подърдорим. А аз бях доста притеснена поради факта, че изпробвах нова рецепта за направата на едни пилешки бутчета и не бях истински убедена във вкуса им. Да, но всички ги харесаха! И как няма в тях имаше 1 бутилка бира! Кой би мислил за вкуса? :-). Странни чувства ме обзеха по едно време на вечерта, седях с най - близките си хора, а мислите ми бяха толкова далечни и различни от тяхните. Колко странно нещо са годините? Как се променят нещата и всеки тръгва в някаква посока. През идната година съм на път да изгубя и малкото останали неангажирани приятели. Как неусетно минава това време? Никой не усети настроението ми тази вечер, а то съвсем не беше от най - добрите. Бях наблюдател, скрит под прожекторите, нещо, което много рядко ми се случва. А нещата изглеждат доста различни отстрани. Е, отвориха дума нещо за храненето или болестите, някой не знаеха, че преди 2 седмици ми откриха някакъв колит, който все още много ме боли. Но забелязаха, че нито пих, нито ядох тази вечер. Нямах желание дори за това. Преди 3 дни спрях хапчетата за колита, които трябваше да пия 10 дни и пак започна да ме боли. На моменти се чувствам зле. Чудно как устоях на вкусотиите, които приготвях цял ден, та ордьовър, та основно, та десерт. Отдавна не го бях правила. То за кого ли и да го правя?
Но беше интересно, трябва по - често да се събираме. Колко е хубаво да имаш близки приятели, нещо, което толкова ми липсваше в Холандия (не знам защо толкова често напоследък се сещам за Холандия). Уговорихме се да ходим на театър скоро, а и там не съм била от доста време. Та ще пиша как е минало. Нали не си мислиш, че ще пропусна?:-)))