България - Холандия 1:1

За по - голяма достоверност прилагам и билета.

Не за друго, а защото в противен случай тези, който ме познават трудно биха ми повярвали, че вчера БЯХ НА МАЧ. Аз, която ненавиждам може би единствения от всички спортове - футбола, към когото никога не съм изпитвала интерес. Но както се казва за всяко нещо има първи път.
Мисля, че беше миналия уикенд, когато брат ми ми подхвърли дали искам да ме води на мач, и аз най - неочаквано се съгласих. Дали заради особената тръпка, която изпитвам всеки път когато чуя "Холандия" впредвид всички емоции, които имах докато живях там миналата година, дали защото съм си от хората, които определено искат да опитат от всичко или почти всичко в този живот и ей така за шоуто биха отишли и на мач все пак и за да подкрепят родната си страна. Моите приятели от Австрия, при които бях за миналата нова година и за чиято сватба писах тук в блога си дойдоха за мача и общо взето бяхме не по - малко от 30 души, лол! Голяма банда се събрахме.
Е, със сигурност обаче не очаквах такива приключения! :-). А то с мен, като че ли винаги ги е имало. От предишния ден - петък започна да вали и до днес още не е спирало, изсипват се страшни проливни дъждове тук и още се чудя как не сме се удавили. Та, при наличието на такъв дъжд да ходиш на мач си е цяло приключение, което едва ли може да се опише, защото ако не го изживееш няма да разбереш за какво иде реч! Преди да замина миналата година в Холандия си купих дъждобран, който там, в страната на вечните дъждове, където наистина почти не спираше да вали не използвах нито веднъж, но ето, че вчера му направих сефтето. От всичко най - лошо беше, че дадох 20 лв. във вторник за фризьор, за да си изправя косата, което си е трудна работа и много скубане и не ми се искаше мача да е причината поради, която да си тръгна с къдрава коса, заради навалялия ме дъжд, защото само три капки дъжд и труда щеше да отиде на вятъра. А при такъв дъжд спасението е трудно. Иначе ми беше все тая колко ще ме вали и каква част от дрехите ми ще остане суха, но само да не ми се намокри косицата. За това главно пазех косата си увита в качулката на дъждобрана. А това, което не знаех е, че на стадиона не пускат с чадър просто, за да не удариш някой след всички емоции или да не замериш някой съдя, ако чак толкова се ядосаш ;-). А това вчера не беше просто дъждец, беше истински порой през всичките 90 минути на мача. Пяхме песни, викахме, радвахме се, беше гот, след като 2 дни си се превивал от болка в къщи на леглото (защото има още други неща, които не съм разказвала за тези дни). Видях се с моите приятели, които не бях виждала от сватбата мисля, понамокрихме се жестоко, просто не е за описване, но все пак не съжалявам. Сетих се за световното през '94г., сетих се за месеците в Холандия и за доста други неща. Самият мач няма да обсъждам, защото не съм компетентна, но все пак мисля, че ни вкараха доста смешен гол, но все пак гол...Ето и малко чудновати снимки, на които моля те обещай да не се смееш, нечовешки мокри бяхме, но успях да спася косата си :-) Ааааа, как забравих да спомена най - важното - екипировката, освен дъждобран бях въоръжена с един трибагреник, който изкопах от вкъщи и свирка. А сега признай, че приличам на истинска фенка и никой никога не би се усъмнил, че ми е за пръв път, а пък и адски ми отиваше, хе хе:-)