пак пътувах. Всъщност "пак" вече не е така актуално, защото това се случва не толкова често, колкото преди. Основния повод беше гроздобера в моето село Спатово, между Сандански и Мелник. Като казвам "моето село" обаче винаги се чувствам доста странно. Баща ми е от този край, но истината е, че аз нямам село. Имам прекарани там 1 седмица в едно далечно лято и съм ходила още няколко пъти за по ден, два. Може би, защото тамошнте ми баба и дядо починаха, когато аз бях доста малка. Всъщност аз не съм стояла при баби и дядовци. Отгледана съм си от мама и тати. Миналата година също щях да ходя на гроздобера, но вечерта преди да пътуваме се отказах ей така, вече не помня защо...Затова тази година си казах "ще отида на всяка цена". По случайност също като миналата година и колегата (който също е от този край) се оказа, че ще ходи на гроздобер. Трябваше да пътувам в събота доста рано сутринта с моето семейство и приятел на брат ми. Вместо това тръгнах в петък с Емо (колегата) по покана на едни приятели от Сандански. Те ме поканиха да отида да ги видя, след като естествено аз обявих, че така или иначе ще ходя по този край. Та отидох 1 ден по рано да се видим. Те имат бебок на 6 месеца, който все още не бях виждала. Та и това беше повод. В петък ни чакаха на маса цялата банда. Аааа нека кажа преди това как пътувах. Най - ужасния ми път, ако ти прави впечатление казвам го за първи път. Защото никога път не ми е тежал. Стори ми се , че ходих чак до Варна примерно. Дали заради ужасния трафик, дали заради отвратителния път Е79 - това не може да е път, или заради хилядите полицаи - някъв ужас! Имах чувството, че за първи път сядам зад волан или, че за първи път карам на тъмно. Не знам ама София - Сандански - 3 ч. и нещо. През което време ме спряха полицаи и ми написаха първия акт от както съм шофьор на стойност обаче само 5 лв. :-), но поне щастлива, защото искаха да ми правят акт. Та маса, пиене (аз не пих де), хапване, компания, лаф, бъзици, палачинки до 3 през ноща с хора, които не бях виждала от сто години. Това семейство, при което спах всъщност преди живееше в София, но пак се върна в Сандански. Много беше гот аз, Дани, която все летеше на ляво на дясно заради бебока и още 1,2,3...6 мъже. Повечето от които програмисти. Голямо шоу беше. Легнах късно. На другия ден имахме уговорки с разни клиенти в областта да ги видим и да направим едно демо на нови клиенти от Кулата. Та с колегата в събота ходихме първо до Кулата. Никога не бях ходила до там, колкото и странно да е. Та познай? Бях си взела задграничния паспорт и се впуснах в едни покупки из безмитните магазини. В магазина на Трансимпекс си бях като вкъщи - пуснаха ме зад щанда, защото са наши хора - гледах, избирах, мирисах, голям кеф. Ами така де, искам да си взема нещо, ама като не съм много запозната с ароматите. А обикновенно където и да влезнеш се почва едно лудо разпитване и на излизане всички те гледат на кръв , защото нищо не си си купил. А ти питаш "това колко пари е?", "а как ухае?" и т.н. Резултата - 2 парфюма - Sergio Tachini - Style Donna и Lancome - So Magic!. Доволно после отидохме до Петрич. Там, за да пуснем второ работно място на едни стари клиенти. Посвършихме работа и колегата ме остави в едно близко село Лебница, където роднини нетърпеливо ме чакаха на друга маса. По - късно вечерта се върнах пак в Сандански при моите познати от предишната вечер, които тази вечер бяха решили да сменят обстановката и бяха седнали в някакво заведение на пийване и хапване. Пак разтягахме едни локуми, този път малко по - скромно заради недоспалите ни физиономии от предишната вечер :-).
На другия ден ходих до моето село Спатово. За него ще разкажа в отделен пост. Вечерта тръгнах към София, пътувах по - добре. Изкарах си толкова спокойно и весело, че сега дълго ще ми държи влага. Не съм очаквала да прекарам чак толкова добре в интерес на истината. Пък и никога не бях ходила до Кулата и Петрич, не че нещо кой знае какво има за изпускане, но все пак. Снощи си легнах около 18, 19 ч. и се събудих чаааааак днес.
Ето и малко снимки:
На пица в град Сандански
на покупки в безмитния магазин на границата с Гърция. Труден избор, а? ;-)
2 Comments:
At 17 октомври, 2006, Анонимен said…
малко спокойствие, ядене и една усмивка - какво му трябва на човек?
At 17 октомври, 2006, Flower-che said…
нали?
и верни приятели забрави да споменеш!
Публикуване на коментар
<< Home