Кривичко такова

От няколко дни се опитва да ми накривее, боря се, боря се да се разсейвам, ама нещо май не успявам. Предстоят ми толкова промени и се притеснявам от резултата и все гледам да се скътая някъде, да спя примерно, защото само тогава не мисля. И след малко отивам на изпита по испански, на който ще ме скъсат знам си, но на никого не се сърдя, защото сама съм си виновна.
Дето Мъро разправяше в един пост на скоро, това време съвсем обърка процесите в мен и ми е едно уморено. Вчера едвам дочаках да се прибера от работа, за да легна да дремна.
Едно странно ми е такова, влизам в някаква дупка явно. Много ги мразя!


няколко час по - късно

тъкмо се връщам от изпит. ВЗЕХ ГО! Изкарах 78 %, но за себе си знам, че имам доста пропуски. За сега няма да записвам следващо ниво, защото не знам дали ще мога да ходя. Но си ОБЕЩАВАМ да седна и да науча каквото не ми е ясно и най - вече думи. И вярвам, че ще го направя.
Времето сякаш е в унисон с настроението ми. Прехвърчат някакви снежинки, едно мрачно и студено такова стана.
Отивам да готвя руло Стефани и смятам останалата част от уикенда да прекарам в гледане на филми. Просто нищо друго не ми се прави :-(. Трябва да излезна от дупката. Заредила съм няколко филма да се свалят и така...