Don't worry, be happy

Успокоих се вече. Казвам го, защото миналата седмица за втори път имах някакво странно прилошаване. И не точно прилошаване. Нямах този блог, за да опиша какво се случи, когато поминалата година тръгнах за Холандия. Как на сутринта в деня, в който трябваше да тръгна просто не можах да го направя. Събудих се, отидох до банята и много бързо се върнах в леглото. Сякаш залепнах за него, затворих си очите, обля ме топла вълна, не просто ми прилоша, а нямах сила да движа крайниците си, не можех да си отместа ръката нито крака, просто нищо не беше в състояни е да ме повдигне. Изведнъж се сринах. Последва седмица с много изследвания, за да се установи, че бях изпаднала в някакъв стрес, шок от всичко, което предстоеше. Вероятно неосъзнато бях доста притеснена и изплашена, защото отивах в непозната държава, сам самичка, без никого да познавам там, от първия миг трябваше да проговоря английски, бях в лошо здравословно състояние (предвид, че тогава все още не ми бяха открили онези проблеми, за които ме моткаха 4 години) и имах още един куп притеснения, дали ще издържа самото пътуване и какво ли не. Друг е въпросът, че до последния ден (петък) бях на работа и в събота пътувах. Последния месец тичах да оправям документи, фърчах за някакви разрешителни и т.н. Нямах и минутка спокойствие да седна, да си почина, да помисля за всичко онова, което предстоеше, да се настроя и свикна с мисълта, че излизам за първи път в Европа (до тогава бях ходила само в Америка, но там беше друга играта) и мога да разчитам само и единствено на себе си.

Да не говорим, че пътуването ми до Холандия очевидно е било повод за раздяла с любим човек, точно както след Америка дойде и края на 3-годишна ми връзка с тогавашния ми приятел. Чудя се дали съм направила грешни избори, какво ли щеше да стане, ако никога не бях отишла нито в Америка, нито в Холандия?
Сега за втори път се случва така - до 15-ти на едната работа, от 16-ти на другата. Имах много притеснения, нямах време за адаптация... На 16-ти станах и все още имах чувството, че отивам на старата работа, макар и минавайки по нов път. Затова миналата седмица два дни вечерите се чувствах странно, прилоша ми, обливаха ме топли вълни, в същия момент брат ми каза, че съм лед студена, пак си затварях очетата и се гипсирах в леглото. Направо голям стрес. Едната вечер от зор вече имах някаква треска, вдигнах температура, мислех, че се разболявам и то в най - неподходящото време. Чудех се дали правя правилния избор
или някъде греша. НО ГО НАПРАВИХ! Вече съм на новата работа. За сега се чувствам добре, интересно ми е, мога да се докосна до най - последните технологии в ИТ областта, да ги изпробвам, да споделям мнения с клиентите. Фирмата е голяма, персонала също и така. За сега е рано за други мнения, но мисля, че направих правилния избор и се чувствам щастлива.
Пожелавам го на всеки!