Rafting - very cool

Вчера ми свършиха всички изпити, вече съм волна и свободна като птичка.

И още днес си намерих занимание. Ходихме с приятели на рафтинг на Струма. Запалих се по рафтинга доста отдавна. Всъщност всичко започна през 2006 г. след прочита на един пост в блога на Американската мечта. Бях силно впечатлена тогава и не си спомням, но май в коментарите към поста прочетох, че и в България имало подобни екстремни преживявания и още в същия миг реших, че задължително трябва да отида да опитам! От тогава все си търся с кой да отида. Миналата година на морето си говорих с едни познати, които бяха ходили и разказваха, че било много яко! Преди около 3 седмици мои приятели ходиха, но аз тогава не можах да отида, защото имах някакъв изпит. През изминалата седмица се организирахме 18 души, обадихме се, запазихме лодки, платихме капаро и си уговорихме спускане за днес в 10.00ч. За целта днес тръгнахме по-рано към 8 да имаме време да стигнем до Кресненското ханче, където се събира групата. Там протича цялата подготовка-избор и обличане на неопрен, обувки, каски, инструктаж (който трае около 20-30 мин), подписване на декларация, че по собствено желание се пускаш с лодките и си запознат с опасностите, които могат да те сполетят. После всички се качваме на микробусчетата и ни закарват до мястото от където влизаме във реката.
Обличането не е от най-лесните действия, защото неопрена е мокър или поне достатъчно влажен и понеже е полепнал по тялото ти, трудно го издърпваш. Всъщност можеш да се откажеш от неопрен и да караш само по бански или някакви панталонки и тениска, както прецениш. И обувки можеш да си носиш, стига да имаш подходящи. Цялата екипировка се състои от неопрен (бански или някакво друго облекло, каквото сам можеш да си осигуриш), обувки (затворени, с които би ти било удобно да тъпчиш по камъните във водата), каска, спасителна жилетка и накрая ти връчват едно гребло. Неопрени има много модели, от цялостен (наподобяващ гащеризон) до тип панталонки (от кръста до колената), неопрени с дълги и къси ръкави и гащеризон (с ръкав или без), но къс само до колената. Избор голям. Обувки също дават, ако нямаш. Аз естествено бях най-много облечена, защото съм болна и имах чувството, че ще ми е много студено, а и не ми се иска да се разболея точно преди Австрия. Преди да се облечем трябваше да си опаковам новата татуировка (тема на някой от следващите постове) с найлон и за целта бях взела опаковъчно фолио като най -удобно. Със същото опаковах и раната кракът на брат ми, за да не му се намокри превръзката, защото него пък вчера го ухапа куче. Инструктажа се проведе от един от инструкторите. Беше много готин и смятам, че добре ни обясни основната цел на задачата. Аз лично за първи път карам рафтинг и цялата тази информация ми беше интересна и полезна - основна позиция в лодката, как се държи греблото, как гребеш напред, назад, изпълнение на различни команди. Какво предприемаш, ако лодката се заклещи на някой камък. Как да се пазиш от различните растителности покрай реката (трябва да залегнеш назад, не напред), процедура по спасяване на паднал от лодката във водата, какво трябва да прави самия паднал от лодката, докато е в водата (тук интересното беше, че трябва да се легне по течението на реката като си вдигнеш краката над водата така, че да си виждаш пръстите на крата, а не да плуваш по течението в лицето напред, защото би се ударил още в първия срещнат камък), разясняваха ни как да спясим паднал с въже и разни др. неща. Цялата груба бяхме 38 човека. После когато те закарат с микробуса на мястото, от където тръгват всички лодки, се разпределят групите по 6 души в лодка плюс водача, всеки сваля своята лодка във водата. Настаняват се, като водача седи отзад в лодката, по средата, а другите са разпределени от двете страни по трима души. Нашата груба заехме 3 лодки, имаше и още 3. Принципно всички тръгваме заедно, като се изчакваме по малко. Аз си мислех, че така е кофти, защото може да се сблъскаме във водата и ми се струваше опасно. То обаче се оказа много яко, защото от време на време като се настигнем с някоя лодка се завихряше луд купон, всеки загребваше с греблото във водата и се окъпвахме една друга лодките, викахме от кеф направо. Не беше толкова студено колкото очаквах, нито се намокрих чак толкова. Никой не падна от лодката, двама се къпаха във водата, но по собствено желание. Има един участък, който бил много опасен и там не пускали никой освен състезатели. Затова там излизаме, вадим лодките от водата, качваме ги на микробусите, шофьорите ги закарват до мястото, където всички отново пускаме лодките във водата и продължаваме напред. Участъка е около 11 км и се пуска за около час и половина с вървенето пеша и местенето на лодките, заради отбития участък.
Общо взето си изкарах добре, но не съвсем, защото не беше изобщо това, което очаквах. Не изпитах почти никакъв адреналин, защото екипът беше изключително слаб. Гребяхме само трима от 6 души. Другите по скоро пречеха от колкото помагаха. Двама от тях поне бяха мирни и тихи, мъчеха се да положат някакви усилия и кротуваха. Третата обаче се оказа страшна глезла ( то аз си го и знаех), но сега няма да я обсъждам, защото там има много за говорене, а тя сега не е тема на поста. Като цяло бих могла да кажа, че затова както и за много други неща човек трябва да има усет, да спазва някаква дисциплина, да слуша с двете си уши командите на водача, да е съсредоточен, да полага усилия да гребе и това би било достатъчно. Движехме се сравнително бавно, което много ме учуди, и то по-скоро се возехме, не карахме рафтинг, ако си поне малко добър, спокойно можеш да се задържаш и да не падаш във водата, не можахме да се заклещим в камъни и храсталаци, което беше цяло чудо, предвид екипа и така. Нищо ексремно не видях в цялата работа и макар, че съм леко разочарована в това отношение, пак ще отида, този пък вече с подбрана група и без пикли. Горе долу вече се знае кой как кара, така че екипа е ясен. След рафтинга се преоблякохме и седнахме в кръчмата на кресненското дефиле. Хапнахме добре, за десерт си поръчахме кисело мляко със смокини, облизах си пръстите и се прибрахме. Лудницата си беше страхотна, защото само ние бяхме много хора, най-голямата компания, а имаше и други хора и всеки шаваше на горе на долу, всеки със своите си претенции.
Общо взето като за първи път установих, че поне следващия път няма да има от какво да ме е страх и ще съм много по дейна и убедена в действията си. Хареса ми, но трябва да внимаваш с кой отиваш или по - скоро с кой си в лодка :-)
Ето и малко снимков материал. Btw има си фотограф там, който се катери по едно скали, мостове и т.н. и те снима доста неочаквано и снимките са уникално смешни, може да се направи конкурс за най-изкривена физиономия :-))) Диска с професионалните снимки струва 50лв за една лодка, независимо колко копия искаш. А рафтинга забравих да кажа е 40лв на човек в случай, че се интересуваш.
Гледай сега... и ако не ме познаеш съм с жълта спасителна жилетка (то само двама бяхме така и другия е от мъжки пол :-) ), кремаво жълта каска и жълто гребло ( егати модерното маце съм с това жълто, все едно нарочно ;-)) и седя на лявия борд на лодката (гледайки я отзад), а по едно време бях водач най-отпред вдясно. Общо взето, ако видиш сива лодка без никакъв синхрон (малко като онова стихотворение "на една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена...", и в нея една глезла дето само си почива, държи си греблото в скута и се пази от водата почти седнала в лодката, ние сме... със сигурност.. :-(