Дните

напоследък минават неусетно.
Миналия уикенд си бях решила да не ходя никъде, за да мога да поуча малко за наближаващите изпити. В събота сутринта излезнах само да си купя някакви дрехи, защото ми бяха нужни някой неща, а нямам време и желание да ходя по магазините в последните години. Може би тук ме притиска ежедневието обаче, защото пролетта като бях в Австрия по цял ден при това с голямо удоволствие се мотаех из магазини, кафета, ресторанти и др. разни места. И така, купих си дрешки за зимата, така че да не ми се налага да излизам пак скоро - взех си 2 поли, такива дебели за зимата, 3 ризи и 3 пуловера (единия е в патешко жълто и сега съм патенце). Аз няма, няма, но като се навия да излезна никога не се прибирам само с едно нещо. Отидох на пазар сама, в последните поне 5 години така правя, защото така ми харесва.
Останалото време от уикенда го прекарах сама в къщи по пижама, 2 дни. Много готино звучи, аз понякога обичам да си седя в къщи, но не и когато имам да уча, защото се изнервям. Ужасно разсеяно уча, 5 мин. чета, 5 мин. говоря по телефона, 5 мин. вися на вратата на хладилника, ужас направо. В неделя вече спокойно можеха да ме вземат на 4-ти км.
И естествено в главата ми за 3 дни се случиха 300 неща. Бях решила тази седмица да намаля малко тренировките, за да мога да се появявам на втората работа, че нещо последните седмици я бях зарязала. И тъкмо бях направила сметка, понеделник, сряда, петък и един от двата дни от уикендите ще бачкам на второто място, а на тренировки ще ходя вторник, четвъртък, събота и неделя, когато днес вече се изнервих. Спирам, мисля че вече няма да ходя на другата работа, просто не мога, кръстосвам като ненормална по цял ден улиците на София от единия до другия край, без кола, с лаптоп, дамска чанта и плик с папка и други неща, като магаре. Вечер докато свърша вече няма с какво да се прибера, на такси не се возя поради стари случки имам страх и на такова не се качвам. И днес между двете работи седнах сама в един ресторант да хапна и даже най - добрият ми приятел не ми повярва, че аз сама съм седнала някъде, защото никога не го правя. Много мразя. После след работа седнах в един известен софийски бар и около половин час бях там сама. Пих шейк. Не се почувствах много добре, даже хич, сдухах се три пъти повече, гледайки хората на около. После реших, че то така или иначе съм закъсняла от всякъде и няма как да се прибера, тръгнах да се разхождам и без туй не ми се прибираше особено. За какво и да го правя, у нас няма никой, по улиците поне можеш да срещнеш тук там някой и друг човек.
По пътя към вкъщи всъщност реших да спра другата работа. Просто не мога да правя сто неща, пък и те ми носят само едно единствено удовлетворение и то е финансово, което никак не ме топли, така че все ми е тая. Другото, което мислих по пътя е "може ли човек да умре от депресия, защото аз едвам издържам вече и имам чувството, че съм на ръба на силите си да се боря с каквото и да било". Не мога място да си намеря, нито изход от ситуациите, в които съм и мисля, че съвсем скоро ще отида на психолог да видя дали и аз като американците ще се почувствам по - добре след това?