23.11.2007

Ами не мога да измисля друго име и понеже този блог в последно време взе да прилича на едновремешните дневници, в които се пишеше дата дрън, дрън, дрън, дата, дрън дрън дрън, та днес и аз така реших да направя.
Другата седмица излизам отпуска и тези дни, като че ли съм решила да свърша цялата работа на света, което нали се сещаш, че не е възможно. Ако така съсредоточено можех да уча както и работя грешка нямаше да имам. Но не мога да си наложа дисциплината, която съвсем лесно си я постигам в работата. Доста напрегнато беше като се почне от сутринта, всяка сутрин в маршрутката си е филм. Кога се возя и слушам музика, кога се държа едвам, едвам за дръжката още спейки и все по - често се случва второто. Сутрин понякога ми става лошо от стоенето права, и наличието на 50 души с различни ухания и се налага да слизам за по малко и да изчакам следващата маршрутка. Днес трябваше да отида и малко по - рано, за да довърша един договор, че в 9.30 една фирма дойде да си вземе стоката и договора. Работата както и да е, свърших доста полезни неща днес.
Голяма дилема обаче е предстоящото закупуване на кола. Много е трудно да съчетаеш работния ден и свободното време на 3-ма души, за да могат да ти помогнат в избора на кола. Днес се хванах с един познат, бях видяла една обява на едно Рено в интернет и го помолих да отидем на оглед. Покрай всичко останало обиколихме доста от автокъщите в Горубляне, умряхме от студ, имаше много малко Мегани и на доста висока цена.
А времето ужасно - една мъгла, цяяяяяяяял ден. Синоптиците им писахме 2-ка за тази седмица. Те за днес го даваха 11 градуса, а то щеше да ми падне носа от студ. А утре 15, дали да не си обувам банския? Както и да е.
След 1.40 минути път отново права в любимата ми маршрутка се прибрах изтощена от път. За първи път пътя ме умори! Не намерих сили да отида на фитнес.
И ако ме питаш какво правих цяла вечер трудно бих могла да ти обясня. Едно е ясно, качихме се до Алеко, там се видяхме с разни познати и на връщане бях обещала да помогна на познат да си вземе колата от един сервиз. Отидохме с неговата кола, но къде отидохме, туй е въпросът? В колата по пътя аз заспах, а сервиза се намираше някъде съвсем близо до София. Като стигнахме той ме събуди, седнах в другата кола и просто го следвах. Къде бяхме, от къде минахме и къде отивахме изобщо идея си нямах. Просто нищо не се виждаше. От магистрала Тракия се качихме на Цариградско, там вече се опомних, обаче мъгла, яко! Нищо не се скифта. Имаше коли, които караха с 20км. на Цариградско, лепнати за предното стъкло, то няма маркировки, нищо. Но той със спортна кола, която отдалече можеш да чуеш и е къде, къде по - лесно да караш след някой. И точно преди последния завой за към тях него го спират полицаи. Аз такова чудо не бях виждала. По улицата няма никакви други коли, освен той и аз плътно следвайки го, полицаите без кола, единия застанал върху трамвайните линии и вдига палка, за да го спре. Отбива в дясно и полицая като отваря една уста и почва да крещи, като обезумял, аз не вярвайки, за да не го сгаза, защото той е видимо доста ядосан, спирам и се лепвам любопитно за стъклото, гледам и не вярвам. Всичко се чува чудесно дори в моята кола, смятай как се крещи от вън. "Ама ти къде караш толкова бързо в тая мъгла БЕ?" - пита полицая. А мен ме напушва смях, продължих по улицата, подминах полицая, завих, спрях и се обърнах да гледам какво ще стане. А онзи седи на средата на улицата, на около 10 метра от колата и зяе. В тия колани дето си се оплел, ето и ръкавици си сложил, а не ме виждаш. И как да го види човек, какво е това спиране от трамвайните линии, ти очакваш ли да видиш там някого, в 12 през ноща? Ами аз видях десния полицай, който си седеше на тротоара. А онзи продължава да крещи и отдалече дори си личи как се тресе от нерви. Моя познат почва и той да вика и става една ситуация. Онзи пък ще ми каже как да си сложа коланите и с какви ръкавици да карам? (тя нали е спортна кола и вътре е с едни специални седалки и коланите са доста специфични, а понеже волана е спортен, велурен, за да не се наранява е добре да се кара с ръкавици). Изобщо голям цирк! Плус това ние не карахме бързо, още повече че тъкмо щяхме да правим ляв завой ( за малко почти през полицая), но колата е много шумна, мазда, 4x4, турбо не знам си още какви екстри, бръмчи та се кине. Но пък това не е начина да направиш забележка на някого, ако ще да си президента на България, спри, представи се, пък тогава продължи.....няма да се оправим скоро, казвам ви