Continue...

Продължава да ми е все тъй тъпичко.
Днес в работата се поцепих. Отдавна не бях имала такъв ден!
И на всичкото отгоре следобяд доста набързо се издразних от едни приказки по кю-то. Мразя мъжките разговори, само защото си представям какво си говорят и с какви думи се изказват понякога дори за най - хубавите неща в този живот.
Но денят свърши и моето настроение остана почти същото през цялата вечер. Продължавам да съм в онази тиха лудост. Мълча си, необичайно за мен, изобщо ... голям театър. Бях чувала едно време онази поговорка, че този живот е една сцена и всички ние сме актьорите на нея. Много кофти, че се оказва истина. Иска ми се да живеем честен живот, някъв искрен такъв и готин, с много забавления, с честни приятели, много слънчице, повече лято, за да ходим по - често на моренце, изобщо живот пълен с усмивки. Ей така да си вървиш и хората по улиците да ти се усмихват.
Напоследък всичко ми доскуча, все ми е тая с кой съм, къде съм. Всичко правя по енерция, но не ми харесва.
Случват се и някои неща, които като, че ли по - скоро не искам да се случват, но така съм набрала енерция, че няма спирка.
Иначе стандартно, всяка сутрин едвам ставам, отивам на работа, след това на фитнес, прибирам се, може би излизам или се зачитам в къщи и така цяла седмица. Събота и неделя на лекции. Пълна програма.
Нямам възможност да отдъхна. Затова тази вечер зарязах и фитнес, и всичко и излезнах с приятели. Понякога имам нужда да забравя, че на другия ден трябва да стана по никое време, да отида на работа, да работя цял ден, после фитнес, в къщи, в леглото и цикъла се затваря.
Днес не ми се спи. Това не излиза често от моята уста и затова ще се възползвам, ще си легна и ще си гледкам тв или тавана, зависи...