COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

06 ноември 2007

Сериозни отношения?

Тези дни или по - точно от няколко седмици разсъждавам върху следната мисъл: "Какво означава сериозна връзка". Защото установявам, че мнението на хората по въпроса няма нищо общо с моите разбирания. Аз ли съм старомодна, нещо криво ли има в мисленето ми, не знам?
Не знам какво вие мислите по въпроса, но лично аз не мога да разбера какво означават реплики от сорта: "Днес няма да се видим, защото съм уморен", утре: "Нещо ме боли главата и тази вечер ще си почивам", "Имам среща с един приятел", "На рожден ден съм", "Имам много работа". Не мога да разбера и що за отношения са това да се виждаш с някой веднъж, два пъти седмично и то само ако имаш повече от 3 часа да отделиш на човека до себе си, щот ако са по - малко идва другото оправдание: "Ами, предпочитам да те видя тогава, когато ще съм освободен от напрежение, няма да имам недовършени задачи, и ще имам достатъчно време да ти обърна внимание и да се видим пълноценно". В другия случай той е болен, ама излезнал да се види с приятел само за малко. Или като сме болни и не в настроение по - добре да не se виждаме, защото "Защо да си изкарвам яда на теб, като ти нямаш нищо общо? По - добре да се успокоя и да си почина".
Мисля, че никога вече няма да имам връзка като онази с Ивчо. Макар, че не съжалявам че сложих край тогава, тази връзка беше, като че ли един малък пример за готини отношения. Там нямаше оправдания. Всеки се прибираше от работа, чувахме се (ако той не идваше направо у нас) и се виждахме. И нямаше значение дали някой е болен, дали го боли глава, дали има време, дали е ядосан. Защото ако днес, утре, вдругиден не си в настроение какво правим един ден като създадеш семейство, имаш деца. Тогава като не си в настроение какво? Ставаш и си тръгваш? Или не се прибираш? Тогава естествено имаше вечери, в които всеки си ходеше на мъжки/женски събирания. Някой си гледаха мач. Аз нямам никакъв проблем с това, защото ревността не ми е позната. Но в повечето случаи и двамата бяхме на рожден ден, и двамата си лежахме в къщи, защото сме уморени, и двамата отивахме до сладкарницата да си купим тортичка или нещо друго. Заедно ходехме и на моренца. Ами то не е казано, че като ти се домошарства това значи да не се видим. Какво значение има какво ще правиш, като ще сме двамата? И какво е това уморен съм? Та като се видиш с най - близкия си човек да не вдигаш гирички, нали това би трябвало да е човека, който да те успокоява, с който да споделиш, чието присъствие да те успокоява и радва? Ако това по някакъв начин ти тежи, защо си с него в крайна сметка? Пък ако отделяш на любимия си човек 4 часа седмично повярвай, няма как да го усетиш близко до себе си, за да можеш да му се довериш. И ако единия ходи на кино, а другия си седи в къщи, просто само, защото му е мрачно и скучно също не го разбирам. Нали ти трябва да му помогнеш да излезне от дупката, а не просто да го оставиш. И нали не е нормално да кажеш, че не искаш да споделяш, защото смяташ, че това само ще натовари човека до теб? А това са си твои проблеми. Какво изобщо означава "твои проблеми"? Ами сподели ги, може да ти олекне, те пак ще си останат твои, никой няма да ти ги вземе.
Ето за тези неща си мисля напоследък и се тормозя много. Това са факти събрани от моя живот и опита, който имам. Е, някой от нещата просто съм ги чувала, не съм ги преживявала, но все пак са ми чудни.
Мога още много да говоря, още много примери да дам, ама се уморих и ще лягам.
А ти помисли така ли искаш да е устроен света?

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
Вчера беше късничко като писах и не можах да се сетя всичко, което исках да кажа. Затова днес допълвам.
Не мислиш, че поставянето на всички тези ограничения, които споменах по - горе води до издигането на тъй нар. "прегради, стени и бариери". И не мислиш ли, че на никой не му е приятно да се чувства отхвърлен на страни, защото днес си на тренировка, утре на рожден ден, другиден си уморен заради предните две вечери и имаш време за любимия си към края на седмицата? И защо изобщо полагаш толкова много усилия да изградиш какви ли не прегради? Ми ако не ти е приятно да чувстваш някой близко до себе си и той да те чувства така не започвай, не се занимавай, не пускай въдичката, която само наранява.

Изобщо....погледни коментарите и си направи сметка. За сега са два, и то от жени! Помисли какви са резултатите!

4 Comments:

  • At 06 ноември, 2007, Blogger Ivana said…

    Привет, Цвети! Чета блога ти понякога и точно за този пост те подкрепям напълно! Но най-странното е, че отваряйки блога ти днес, прочетох собствените си мисли! И аз често си задавам такива въпроси напоследък...

     
  • At 06 ноември, 2007, Blogger Unknown said…

    Цвети, все едно прочетох собствените си мисли!
    Когато аз се виждам с любимия човек и умората, и напрежението, и сънливостта - всичко се изпарява. Т.е. ти си си съвсем наред, просто света се е побъркал и все по-малко хора разсъждават като нас с теб.

     
  • At 06 ноември, 2007, Blogger Flower-che said…

    И на двете ви искам да кажа, че стигнах до извода - по - добре ние да се променим, защото останалата част от света, която мисли обратно на нас е доста по - голяма и не би се променила.
    А в крайна сметка ние си задаваме въпроси, и ние сме тези които нямаме отговор, и ние сме тези които страдаме и объркваме.
    А защо да е така?
    Затова си свиркай, пък след години като стигнем ръст на раждаемост клонящ към 0 ще му мислим

     
  • At 07 ноември, 2007, Blogger Ivana said…

    Може би си права, че трябва да се променим. Защото според останалата част, тези наши мисли са глупости. Женски при това! Мился, че много скоро ще съм готова да има кажа детския израз "гледайте си работата"!

     

Публикуване на коментар

<< Home