Hot, hot,....последни уикенди с Ивчо

Един приятел ще заминава да работи на кораб нейде из едни далечни страни и сякаш се бяхме наговорили да изкараме заедно още един страхотен, слънчев, топъл уикенд. Много хубав уикенд!
Може да се каже, че съм излезнала вчера сутринта и се прибрах преди малко. И ако се чудите, не, не отидох на море, за малко на косъм ми се размина, почти бях тръгнала...но за съжаление се наложи да остана. И това е доказателство, че и тук в столицата можеш да изкараш чудесно, без да ходиш задължително на море. Просто е нужна подходяща компания. За петък не ми се говори. Дадох си сметка обаче, че този уикенд трябва нещо да направя, приближаващо се до море, почивка или всичко на куп. И успях...хе, хе, нима сте се съмнявали? Цвети да не успее?
В събота оставих телефони, документи и с една кърпа и бански и с още почти затворени очи се запътихме към басейн "Дианабад". Е, не можахме да стигнем. ЦЯЛА СОФИЯ БЕШЕ ЗАТВОРЕНА. Това го няма в нито една европейска, а даже и не европейска да е. Вече все по - устремено вървим към американските трафици. В крайна сметка като не можете да осигурите нормално движение по улиците на София, не ставайте домакини на състезание по колоездене, защото беше АД и не го направихте както трябва. Но това е тема на друг разговор. Сменихме посоката и съвсем скоро вече лежахме на плажа на Спартак. Много яко! Не бях ходила до сега само го бях виждала, защото там понякога ползвам закрития басейн. Намерихме си места, цял ден дърдорихме, плувахме много (много обичам да ходя на плаж с хора, които могат да плуват), лигавихме се, четохме списание (разглеждахме и обсъждахме някакви мацки от списанието по - скоро), дремахме.
Обадиха ми се да ме поканят на една вила, твърдо отказах с идята "стоим на плаж до край". В около 16ч. реших - отивам на вилата. Другите казаха, че след 5 мин идват да ме вземат и понеже беше много жега Ивчо си тръгна. Трябваше да бъда и шофьор, защото всички ще пият. Уговорката беше "чакай ни пред басейна". За последно се чухме от телефона на Иво и после той тръгна. Да, ама аз седя, седя и си мисля "пред басейна", но "пред кой?". Всички знаеха, че съм на Дианбад, но аз не можах да стигна дотам. И сега се оказва, че аз ги чакам пред Спартак, а те ме пътуват към Дианабад. Как да им се обадя, като нямам телефон. Помолих един непознат да клипна по неговия телефон и дано някой се сети да ми се обади. След третото клипване, осъществихме връзка. Променихме уговорката, всички бяха вече много изнервени от факта, че и те като мен час и половина обикалят София, опитвайки се да се доберат до басейна. Взеха ме, ама още една неприятна новина. Аз освен телефони, нямам и документи, как те ще пият като няма кой да кара. Та добре, че едно от момчетата по този повод решил и взел жена му. Тъкмо да сме две жени, аз много се изкефих. На вилата страшен купон, правихме си барбекююю, хапвахме пийвахме, накрая танцувахме, голяма забава. Естествено имаше и някой изненадващи новини за мойте уши, но те са по - лични. Легнахме си по никое време.
за неделята ще разправям утре, че направо заспивам ...

Край на фотографията

Ето това сякаш чух вчера когато ми се обадиха от фирмата където ми поправяха фотоапарата да ми съобщят, че обектива ми е зле и трябва да се сменява с нов. Не може да се ремонтира! А новия ще струва поне 250лв. Изключително тъжна новина за мен. Вече няма да поствам снимки, и няма да снимам, и няма да се снимам, разделям се с толкова любимото за мен хоби за незнайно колко дълъг период.
Сбогом снимчици, беше ми хубаво и забавно с вас. Запечатахте толкова много спомени! Ще ми бъде тъжно за вас, дано някога отново се докосна до вас :-((




.....p.s освен да публикувам всички снимки, които имам до сега в памет на любимия ми фотоапарат...тъжно

Женени с деца

Представяш ли си, че аз Цвети няма с кого да отида на море. Направо не ми се беше случвало. Толкова се трудих да мога да влезна отново в нормалния ритъм на живот, разбирай да почивам като всички хора събота и неделя и сега когато е така да няма с кой да отида на море.
Защо ли? Ами женени с деца. Вече нямам други приятели :-(. Ужасно ми е тъжно от този факт и напоследък все за това си мисля. А знаеш как е там - финансите по минимум 2, а ако има и дете стават по 3. И са си прави хората при такова положение не може да се ходи всеки уикенд. Не се работи само заради едното море. Но пък как така се получи тази година не знам. Август например доста приятели ще са по морето. Ама дай сега да си взема отпуска цял месец, не става и жалко. Ето, сега ако бях на старата работа, нямаше да има проблеми. Но не може всичко! Много ми е тъжно, все още крия надежди да намеря с кого да отида на море този уикенд, иначе ще съм унила цели 2 дни.
Накрая ще взема и аз да си уредя едно дечко, поне да има с какво да се оправдавам и занимавам ;).

Натъжена

Говорих по скайп с една приятелка на брат ми от Испания и й разказах за драмата на тъпата Катя и брат ми.
И се натъжих. Нямам брат, нямам дом, багажа ми е разпилян на всевъзможни места, лутам се някакво неориентирано такова, както никога не съм се чувствала и ми е много гадно. Все повече се отнасям, все повече гледам да не съм в действителността, явно защото не ми харесва. Всеки ден, 2ч. на ден минават в пътуване от там кдъето съм до работата и обратно. И все повече пътувам, зяпам през прозореца и гледам да си мисля за море, планина и някакви други такива приятни неща.
А, сега се сещам, тъкмо излезнах ужким от една драма и влезнах в друга. Цял живот ли ще е така? Скучно е, не ми харесва.

Случайна среща

В квартала на майка ми и баща ми живее една много стара позната, с която работех в първата си работа когато бях на 16. Веднъж преди месец бях спала при наште и на сутринта минавайки през парка по път към работа чух, че някой ме вика "Цветиии, Цветии". И макар със слушалките в ухото я чух едва, едвам. Много се зарадвах да я видя, тя беше тръгнала с малката и дъщеричка на разходка. Казах ме си 2,3 думи, разменихме си телефоните и тръгнах.
Днес се връщах от работа и вървях към майка ми и баща ми. Слезнах от маршрутката и минах пред нейниа блок дълго време преди да наближа си помислих "Сега Мимето, ако ме вика от някъде пак няма да я чуя". Вървях, оглеждах се, не я видях, пресякох улицата, която разделя нейния блок от блока на майка ми. Успоих се, че никой от никъде не ме е викал и както си вървя минах през две деца, които си играеха на топка и изведнъж някой почна да ми вика ама вече разярено. А Мимето търчи и ме прегръща. Умрях от смях. Каза, че крещяла със все сили, как съм могла нищо да не чуя. Та и разказах какво невероятно съвпадение се е получило. От дума на дума се разбрахме да пием кафе след 20-тина минутки.
Та поредната семейна двойка с дете. Те май нямат брак де, но аз ги познавам от 10 години, а като се запознах с тях те поне вече 5 години бяха заедно. То направо цял един живот. Та говорихме за стари познати, кой се е оженил, кой колко деца има. Сетих се стари истории. Когато бях на 16, аз дива, а тя винаги ме е превъзхождала по лудост и който ме познава може да си представи какво значи това.
После вървях към вкъщи потънала в мисли. Как се променят нещата? И времето минава. Пред вратата на апартамента вечерта ми приключи с мисълта "Вече дори няма с кого да отида на море" - женени с деца :-(

Пътни мисли

Много съм ядосана след като 2 часа се прибирах от единиа до другиа край на София, и не беше през деня на задръстванията, а вечерта в 9.30 тръгнах.
Но все пак висейки тук и там чакайки превозни средства, маршрутки, накрая таксита си мислех, че цветето пак е недоволно нещо.
Много си харесвам работата, но може ли човек само да работи? И може ли да си намери човек работа, където през лятото да не трябва да се работи? Как да работя като толкова ми се ходи на море и само за това си мисля? И ще спра ли да харча толкова много пари и ще се стегна да си събера парите за училище или няма да записвам този семестър?
А в работата искат все повече и повече, имам чувството, че всеки ден прибавят по още една таблица за попълване и вече само дето не пиша какво яде персонала и кога ходи до тоалетната ;-). После си мислех за морето този уикенд, да ходя ли да не ходя ли? Още се колебая май? Много ми се лежи така лежерно цял ден на плажа или цял ден пред телевизора в хотела. Или цял ден на някоя скаличка или в някой бар на ветрец (ако има такъв). В крайна сметка може би е хубаво този уикенд да остана тук и да си почина, а си знам, че ако остана тук няма да стоя просто така и пак ще си намеря работа, така че файда няма да има, затова по добре да отида на море. Но вече просто един уикенд не ми стига, искам ако може и петък. Нахална ставам вече, нали? ;). Еми да, ама пък имам да си наваксвам, от както си смених работата почти никъде не съм ходила.
После гледах как колите по Цариградско буквално хвърчат. Тия хора да не си мислят, че имат 2 живота?
А после на една от поредните спирки, където си чаках маршрутката видях момиче и момче (по - големи от мен), чакаха, чакаха, накрая момчето вдигна ръката, спря такси, обърна се целуна приятелката си и тръгна. Ама няма да и отвори вратата, няма да попита таксито ще я закара ли до еди къде си и няма да се увери, че тя ще се качи в колата, защото все пак беше около 23 ч. Изобщо не си струва да коментирам повече...Да не говорим, че много мразя да ми свиркат коли, да се обръщат хора, да втренчват поглед в теб, ебаси гадното. Чувствам се неудобно и колкото и да не съм притеснителна в такива моменти няма как да не ти мигне окото. И почваш да се чувстваш като на околовръстното. Еми гадно си е...

Ресторант Фея

Точно се връщам от рожден ден в ресторант "Фея". Иди, виж, защото много си изпуснал!
За повече подробности клик тук . Много добро обслужване, а идеята на цялото заведение са множество малки къщички, всяка снабдена с отделен телевизор и уредба, с помоща, на които сам избираш тона. Няма как да го намериш обаче, ако някой не те заведе. Мястото е повече от абсурдно! Нейде в квартал, местност или каквото там му се вика "Кръстова вада". Лично аз за 25 години не съм чувала такова нещо да се намира в София. Някъде между Хладилника и Емил Марков. И без кола не се стига.

Greece, Asprovalta

Nqma kirilica zatova samo snimki. Eto, vij kude biah prez izminalia weekend. Poduliah ot zabavlenie, a to si i lichi, nqmam edna normalna snimka :-)
Sled kato za purvi put stupih na grucka teritoria veche ne iskam i da chuvam za nasheto chernomorie.
Zashtoto nqma takiva putishta, nito takova bistro more, nito shezlong (2br.), chadur i masichka sreshtu 3 evro frape i 2 evro studen chai, nito imame takova spokoistvie i prostranstvo po plaja i samia grad. Prosto chudno, no ako imah kirilica shtiah da razkaja po podrobno kak v chetvurtuk si opraviah bagaja ne znaeiki v koia posoka trugvam na drugia den, s Kalin na more po bulgarskoto chernomorie ili v Gurcia s drugi poznati? :-P
Vidiah si i moiata princeskata, onova lape ot Sandanski, pomnite li go? Pisah za nego post edno vreme kato beshe malko choveche, sega veche hodi, ticha i ludee, no e vse taka velikolepno i az mnogo go obicham :-*, zatova zapochvam s nego: