Натъжена
Говорих по скайп с една приятелка на брат ми от Испания и й разказах за драмата на тъпата Катя и брат ми.
И се натъжих. Нямам брат, нямам дом, багажа ми е разпилян на всевъзможни места, лутам се някакво неориентирано такова, както никога не съм се чувствала и ми е много гадно. Все повече се отнасям, все повече гледам да не съм в действителността, явно защото не ми харесва. Всеки ден, 2ч. на ден минават в пътуване от там кдъето съм до работата и обратно. И все повече пътувам, зяпам през прозореца и гледам да си мисля за море, планина и някакви други такива приятни неща.
А, сега се сещам, тъкмо излезнах ужким от една драма и влезнах в друга. Цял живот ли ще е така? Скучно е, не ми харесва.
И се натъжих. Нямам брат, нямам дом, багажа ми е разпилян на всевъзможни места, лутам се някакво неориентирано такова, както никога не съм се чувствала и ми е много гадно. Все повече се отнасям, все повече гледам да не съм в действителността, явно защото не ми харесва. Всеки ден, 2ч. на ден минават в пътуване от там кдъето съм до работата и обратно. И все повече пътувам, зяпам през прозореца и гледам да си мисля за море, планина и някакви други такива приятни неща.
А, сега се сещам, тъкмо излезнах ужким от една драма и влезнах в друга. Цял живот ли ще е така? Скучно е, не ми харесва.
posted by Flower-che @ 23:23
4 Comments:
At 19 юли, 2007,
Анонимен said…
Като прочетох този пост и предния мислех да почна да те успокоявам и разни подобни работи.
Но помисли нещо. Колко хора са като теб? Колко хора изживяват това, което ти се случва в момента. Мисли от позитивна гледна точка - ти си в една уникална ситуация и изхода от нея зависи изцяло от твоите способности и умения.
А те, повярвай са дълбоко скрити вътре в теб и само чакат момента да изригнат с пълна сила...
At 19 юли, 2007,
Flower-che said…
Знаеш ли какво? Писна ми вече да се боря с каквото и да било и с когото и да било. В последните години се изхабих!
Лошото е, че се оставам на вятъра, че не мисля, че ставам все по разсеяна и все повече не полагам никакви усилия нещата да се случват както аз искам.
Но все съм във вятърната мелница :-), а в един момент писва и този момент даже отдавна е настъпил
At 19 юли, 2007,
Анонимен said…
ами не е така. когато си мислиш че знаеш всичко, се оказва че знаеш едва едно зрънце от цялата истина. Аз лично това съм го изпитал и почувствал. Това че в момента си на вятъра, значи че ще дойде и времето в което няма да те хваща настинка. просто потърпи. не е лесно. но прочети какво си написала в профила си --- усмихвай се повече, снимай на воля, отдай се на грехове...
все пак и ти си човек!
At 19 юли, 2007,
Flower-che said…
нямам вече фотоапарат. Вчера ми съобщиха,ч е целия ми обектив е за смяна и няма никакъв смисъл, ще ми излезне много скъпо :-(. Дори не мога да снимам вече и скоро няма да мога :-(
Публикуване на коментар
<< Home