Пътни мисли

Много съм ядосана след като 2 часа се прибирах от единиа до другиа край на София, и не беше през деня на задръстванията, а вечерта в 9.30 тръгнах.
Но все пак висейки тук и там чакайки превозни средства, маршрутки, накрая таксита си мислех, че цветето пак е недоволно нещо.
Много си харесвам работата, но може ли човек само да работи? И може ли да си намери човек работа, където през лятото да не трябва да се работи? Как да работя като толкова ми се ходи на море и само за това си мисля? И ще спра ли да харча толкова много пари и ще се стегна да си събера парите за училище или няма да записвам този семестър?
А в работата искат все повече и повече, имам чувството, че всеки ден прибавят по още една таблица за попълване и вече само дето не пиша какво яде персонала и кога ходи до тоалетната ;-). После си мислех за морето този уикенд, да ходя ли да не ходя ли? Още се колебая май? Много ми се лежи така лежерно цял ден на плажа или цял ден пред телевизора в хотела. Или цял ден на някоя скаличка или в някой бар на ветрец (ако има такъв). В крайна сметка може би е хубаво този уикенд да остана тук и да си почина, а си знам, че ако остана тук няма да стоя просто така и пак ще си намеря работа, така че файда няма да има, затова по добре да отида на море. Но вече просто един уикенд не ми стига, искам ако може и петък. Нахална ставам вече, нали? ;). Еми да, ама пък имам да си наваксвам, от както си смених работата почти никъде не съм ходила.
После гледах как колите по Цариградско буквално хвърчат. Тия хора да не си мислят, че имат 2 живота?
А после на една от поредните спирки, където си чаках маршрутката видях момиче и момче (по - големи от мен), чакаха, чакаха, накрая момчето вдигна ръката, спря такси, обърна се целуна приятелката си и тръгна. Ама няма да и отвори вратата, няма да попита таксито ще я закара ли до еди къде си и няма да се увери, че тя ще се качи в колата, защото все пак беше около 23 ч. Изобщо не си струва да коментирам повече...Да не говорим, че много мразя да ми свиркат коли, да се обръщат хора, да втренчват поглед в теб, ебаси гадното. Чувствам се неудобно и колкото и да не съм притеснителна в такива моменти няма как да не ти мигне окото. И почваш да се чувстваш като на околовръстното. Еми гадно си е...