Сватбата на най - добрата ми приятелка

Като в онзи филм, но съвсем не на филм, а реалност.
В събота се омъжи моята приятелка от дете, която направи своята къща и моя, нейните родители и мои, с която имахме толкова щури и щастливи моменти и често споделяхме какво ни тревожи и разплаква.
И както винаги най - чаканото събитие, за което дет се казва от деца говорим се превръща в не дотам готино изкарване. Не, че беше лощо, не че не танцувахме и не се веселихме, но честно казано не беше това, което очаквах и си представях, не че знам какво точно и аз съм си мислила, ама друг въпрос ;).
Ами станах болна, разболях се още на моминското парти в четвъртък от много пеене, крещене, пиене на студени питиета и така. В събота обаче се чувствах много зле като станах. На обяд тръгнах за букет, изсипа се жестокия дъжд, мамка му, цялата ме намокри. Сватба като сватба. Но имаше нещо странно, което аз все още не мога да осмисля. Не пия често и по много, за да кажа, че всичко ми изглеждаше твърде трезво. Но нека обясна какво всъщност ми се стори странно (поне до колкото успея де).
Първата сватба, на която не пророних и сълза на сватбения марш, когато младоженците влизат в ресторанта.
Първата сватба, на която дори не потреперих, когато в ритуалната зала казаха "обявявам бракът ви за сключен, можеш да целунеш булката" ....нищо
Първата сватба, на която всичко мина твърде бързо - и църквата и съвета, намалили ли са процедурите, с времето в моята глава ли се случваше нещо не знам.
Плюс това всичко беше твърде спокойно. И всички твърде познати. Чувствах се, все едно сме излезли някъде да се веселим, просто малко повече хора и по официално облечени, но все пак.... Всичко минаваше твърде трезво пред очите ми. А може би и отдавна не бях ходила на сватба. В началото си казах "колко хубаво е да си булка", скоро след това, до края на сватбата, включително на другия ден и до днес извадих друг извод, Дъндания, никому ненужна, пари дадени на вятъра горе - долу, че всяка жена мечтаела да се види в булченска рокля, ми не знам, аз не мечтая за такива неща. Една красива вечер, забавления, хора, лудница, ква файда, ако след това нещата не потръгнат или се развалят и не се обичате и се карате и т.н и т.н. Ми така си е, реалността е точно такава, все повече бракове се развалят, все повече се изневерява и рано или късно всичко се разваля.
Плюс това отидох на сватба без фотоапарат, защото е счупен, е как да ми е хубаво. Намерих с какво да снимам там де...гледай сега няколко снимки :-)
Ама Ели си беше много красива булка, не защото е мойта приятелка. А и Тонката.
Оставих ги след ресторанта, защото вече не издържах, много ми беше лошо и съжалявам егаси, ама какво да направя :-(