За лъжата

Много мразя някой да ме лъже. Още по - малко на тези години и още по - малко когато всичко идва от страната на мъж.
Не, че нещо кой знае какво е станало, но просто ми прави впечатление. Хората си мислят, че щом нищо не казваш лъжата им и този път е минала, а не знаят, че аз помня и те се трупат. И не знаят, че всяка поредна лъжа е стъпка назад или по - скоро на никъде (защото от лъжи и недоверие на никъде не можем и да тръгнем). И всичко, защото аз ги оставям да си правят каквото поискат, да ги видя до къде могат да стигнат, а то граници май нямало. Странни птици .....
Не сме ли на години, на които вече всичко можем да си кажем в очите. Кому е нужно да си губи времето и залъгва. Добре, че не съм някоя патка, честно. Но май трябва да съм още по - мнителна..., а не ми се занимава с подобен род глупости