Piercing

Е, то се е видяло, че напоследък имам все по - малко и желание за този блог и затова всичко, което искам да споделя го правя със закъснение.
Така например преди 2 седмица, една събота бях почивка, станах и буквално веднага реших, че ще отида да си сложа обеца на пъпа, ако намеря някой познат. Не ми трябваше много време, получих един телефон, обадих се, обясниха ми къде се намира студиото и ето ме там. Обаче не яла, не пила, в около 2 на обяд, в най - голямат жега. И когато в това състояние пред очите ти се появи един мазен американец, на чийто гръб се рисува безбожно голяма (според моите представи де) татуировка, кожата му е една почервеняла, наежена и на места се подават кървави следи съвсем не ти става приятно. Даже усещаш, че краката ти почват да умекват.
Имам желание за обеца на пъпа, не от скоро, напротив, но като че ли досега не беше съвсем узряла идеята в главата ми. То и татуировка искам от около 2 години, но при мен е така, трябва да искаш нещо многоооо дълго, за да се случи.
Е, седнах на столче и почнах да разпитвам, боли ли, как трябва да я пазя, ама мога ли да се пека, мога ли да ходя на море, ама толкова ли боли? С времето усещах, че почва да ми прилошава и споделих с този който работеше там, че може би е по добре да отида да хапна нещо, преди да се подложа на каквито и да било операции. Препотих се три пъти, при мисълта как ще издържа?
Оказа се, че Цвети отново е невероятно силна и издържлива на болка, защото не беше толкова страшно. И след като два пъти се отказвах, ставах, метках чантата през рамо, накрая хвърлих същата тази чанта и каза "Дай да почваме, че да свършваме, не мога повече да го мисля, това ще бъде първия път, в който се отказвам от нещо заради страх. Имам едно единствено условие - трябва да легна докато ме дупчиш иначе още сега повикай линейка"
И така...нищо чак толкова непоносимо и нетърпимо. Искаш ли да видиш резултата?

Направих нещо само за себе си. Защото не нося къси блузки и си я гледам само аз и много и се радвам. Ще се вижда само на морето, ако отида тази година...