Journey, again

Много е напечено на новата работа. Вече няма - петък следобед, има няма 4 ч., Цвети си хваща багажчето и хайде на купона. И се прибирам чак в неделя, което както и да си говорим си беше забавно, отпускащо и възстановяващо, или поне само забавно, ха ха.
Сега няма събота, няма неделя, няма.........ама нищо няма. Не си знам точните почивки, което много ме изнервя, пък и те не винаги са в дни почивни за другите и съответно никъде не мога да отида. А идва лято и пътуванията все повече почват да ми липсва. Почват предложения от сорта, "аре тоя уикенд съм на морето, ако искаш ела" или "Айде да бръмнем на плажче в неделя".
Така се случи и предната седмица, в петък приятели заминаха на морето, едните на Царево, другите в Слънчев бряг. Аз в събота трябваше да работя до 5, а в неделя почивах така или иначе. Но как да съчетая нещата, при кого да отида, така че да няма обидени. Викам си "хайде в събота ще хвана рейса, къмто 12 ще съм в Царево. В неделя правим един плаж, на път към София взимаме другите от Слънчев бряг, и за да не останат обидени отиваме в Пловдив, прекарваме една вечер там, в понеделник си взимам почивка, помолвам и другите да направят това и всички са мирни и доволни.
Стана, ама не точно по гореизброения план. Просто колкото и да ми се ходеше морето отпадна. Много път, за малко време, а вече не съм на 20 и се чувствам адски уморена, колкото и банално да звучи. Затова пък в неделя се наспах добре, пих кафета, едно, друго, 6ч. следобяд се качих на колата и бръм дестинация Пловдив. И ти представяш ли си Цветето само в колата. За пръв път ми се случва да пътувам сама. Ми то си било страшна забава. Картинката по едно време нейде около Пазарджик беше, 140км., няква песен свиреше лудо и Цвети пееше с цял глас. Голямо крещене се получи, ама се напях, един път! Много беше яко. Въпреки това по - добре да си пътувам с някой де, както на връщане.
Иначе там два дни се размазах от кеф. Тоя Пловдив винаги ми е действал някак странно, приказно и приятно. По цял ден кафета, слънце яко, спахме в една страхотна къща, на последния етаж в мезонета, егаси къщата, понякога се чудя за какво живея. Понеделника наистина го изкарах само по заведенията с една не много дълга разходка из центъра. Пих един много готин шейк от малини и следобяда си тръгнах.
Добре уикендче, след като не можело петък, събота и неделя, окей почваме да търсиме други варианти.