COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

27 юни 2006

Пак емоции

Сутринта пак си филирах косата с ножицата дето си купих от Холандия и много се кефя. Излезнах заредена с енергия за работа и деня пак се завъртя на 180 градуса. Имах поне 10 задачи днес и половината пак останаха за утре. Заради новия адрес на офиса и промяната на телефоните се налага да правя и промени в сайта. Тръгнах да чертая една карта с разположението на новия офис в Corew Draw, но като че ли след гръмотевичната буря в петък, когато суича ми гръмна нещо се случи и с компютъра ми. Работи изключително бавно, направо не знам какво става. И днес сигурно половин час инсталирах Corel и страшно се изнервих. Накрая помолих колежката да начертае картата на ръка, аз ще я сканирам и кача в сайта. Новият офис обаче още седи някак празен и чака да се купят толкова много неща. Затова с колежката отидохме до Практикер да търсим възглавници за столовете определени за клиенти и разни други неща. И май пак откарах 1 час в магазина. А в този, а в онзи. Сега разбирам защо американците като отидат на пазар и се връщат след 3 часа натоварени като магарета. То в тия огромни търговски центрове времето минава неусетно и в повечето случаи отиваш за едно и се връщаш с три неща. Така купих прахосмукачка за колата, възглавници за столовете, купа за бонбони за масичката в офиса, разни купи и чинии да си правим салатка, стойка за тоалетна хартия за тоалетната и не знам още какво. После минахме през майка ми и баща ми да харесаме някакви цветя за офиса, че трябва да се скрият някои други кабели, а и би било красиво да има малко зеленина. Следобяд закъсах с колата на път към едно заведение, където отивах да хапна. Първо, че почна да ми гасне, после в един момент скоростния лост отказа, просто замръзна, твърд като камък и не можеш да включиш нито една предавка. Накрая колата спря и до там. А аварийките не ми работят от много отдавна, спрях в дясно, но не че не ме освиркаха де ;-). По това време на деня вече вода се стичаше по цялото ми тяло - невероятна жега. Обадих се на приятел да дойдат да ми помогнат. Та 1 час се разправях с колата. Най вероятно съм скъсала жило на съединителя, но ще се разбере тепърва тези дни. Едва около 18ч. седнах да закуско - обядо - вечерям. В 20 се прибрах в нас и боядисвах на балкона. Тоя ремонт още не мога да го приключа, то с тая работа край няма. Сега ходих да взема един компютър от един приятел и видях ужасно гадна катастрофа, та минавайки покрай таксито обърнато по таван по средата между две трамвайни линии се замислих - няма нищо по - хубаво от това, че съм жива и здрава. Всичко друго е временно. Нима не е така?!
И не на последно място - морето е осигурено. За сега знам единствено това - ще бъде през август, за една седмица, за сега сигурни сме 4-ма души, утре ще видим дали ще успеем да уредим един апартамент. А има и още хора, които за съжаление не могат да правят планове от сега, но съм сигурна, че ще дойдат.
А дотогава може би ще отида няколко пъти - поне така ми обещаха преди мъничко по телефона ;-)

4 Comments:

  • At 30 юни, 2006, Anonymous Teri said…

    Относно компютъра, щом работи бавно, може да е станало нещо с БИОС-а му и да си е забравил настройките за честотата на процесора. Можеш да познаеш че е станало нещо такова, ако часовникът ти е изостанал с година-две.
    Жегата....един полъх на вятъра може направо да те балсамира, а втори такъв да те кремира. Невероятни жеги са. Искрено ти завидях за Искъра!
    А за живота...но не всичко друго е временно, някои неща са вечни. Животът е най-временното нещо, той си отива, но сътвореното от нас, това, което са родили ръцете ни водени от нашите мечти - това са вечни неща. Поне така си мисля. Надявам се някой ден да кажа "И аз съм дал нещо на света" :)
    Поздрави! :)

     
  • At 30 юни, 2006, Blogger Flower-che said…

    Умно е това, което казваш! Ти вече си направил бглог например :-). Имаш дело след себе си. Но съм сигурна, че не би се задоволил само с едно де ;-)
    Кажи ми кое според теб е вечно в този живот? Интересно ми екакво мислиш по въпроса?
    Това за биоса го знам, обаче датата си е ми е ок. Имам някакъв проблем с виртуалната памет, защото онзи ден ми изписа съобщение. Има някакъв процес, който товари супер много. Онзи ден правих разни неща и мислих, че съм го оправила, ама не! :-( Днес пак е същата работа.
    Инак Искъра беше за 2 часа, то след работа какво време остава. Но не се оплаквам де :-)

     
  • At 30 юни, 2006, Anonymous Teri said…

    Кое е вечно в този живот? Може би мечтите, които има всеки човек. Четох в Алхимикът, че стъкларят мечтаел да отиде в Мека и отлагал изпълнението на тази мечта до края на живота си. Защото не искал да изпълни така бързо мечтата на живота си. Наблюдавал другите хора, които отивали на Божи гроб, но той само им махал в поздрав и не отивал.
    Не знам дали бих държал толкова вечно една мечта в себе си, а тези, които бих оставил за най-накрая явно са блянове - сиреч, неосъществими мечти.
    Вечно...вечна в рамките на живота може да е усмивката, може да е душата, може да е любовта, онзи искрящ поглед. А в рамките на вечността, вечното, което оставя един човек след себе си е промяната, която е направил.
    Ако си чела, имаше един разказ, ако не се лъжа на Айзък Азимов, но може и да не е негов. За едни туристи във времето, които се връщали хиляди години назад на лов на динозаври. И точно като тръгвала поредната група имало избори - Буш срещу Ал Гор (примерно, не помня имената на президентите). Тръгнали те на лов, като вървяли само по една пътечка изнесена над тревата. Трябвало да застрелят динозавър, който така или иначе минути след изстрела е щял да умре от падащо дърво. Но един от групата пада от пътеката, стъпва на една пеперудка. Водачът се ядосва много: "Какво направи?!? Защо не внимаваш!? Ти промени настоящето!".
    Връщат се а в туристическата агенция предизборните плакати са на руски език и кандидатът за президент е Путин (примерно). Както една пеперудка може да промени света, така и всеки един от нас дава своя принос за това. Вярвам в това.

     
  • At 02 юли, 2006, Anonymous Teri said…

    Хей :) Радвам се, че не си забравила мечтите си и че си такъв човек :) До скоро!

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home