Пак емоции

Сутринта пак си филирах косата с ножицата дето си купих от Холандия и много се кефя. Излезнах заредена с енергия за работа и деня пак се завъртя на 180 градуса. Имах поне 10 задачи днес и половината пак останаха за утре. Заради новия адрес на офиса и промяната на телефоните се налага да правя и промени в сайта. Тръгнах да чертая една карта с разположението на новия офис в Corew Draw, но като че ли след гръмотевичната буря в петък, когато суича ми гръмна нещо се случи и с компютъра ми. Работи изключително бавно, направо не знам какво става. И днес сигурно половин час инсталирах Corel и страшно се изнервих. Накрая помолих колежката да начертае картата на ръка, аз ще я сканирам и кача в сайта. Новият офис обаче още седи някак празен и чака да се купят толкова много неща. Затова с колежката отидохме до Практикер да търсим възглавници за столовете определени за клиенти и разни други неща. И май пак откарах 1 час в магазина. А в този, а в онзи. Сега разбирам защо американците като отидат на пазар и се връщат след 3 часа натоварени като магарета. То в тия огромни търговски центрове времето минава неусетно и в повечето случаи отиваш за едно и се връщаш с три неща. Така купих прахосмукачка за колата, възглавници за столовете, купа за бонбони за масичката в офиса, разни купи и чинии да си правим салатка, стойка за тоалетна хартия за тоалетната и не знам още какво. После минахме през майка ми и баща ми да харесаме някакви цветя за офиса, че трябва да се скрият някои други кабели, а и би било красиво да има малко зеленина. Следобяд закъсах с колата на път към едно заведение, където отивах да хапна. Първо, че почна да ми гасне, после в един момент скоростния лост отказа, просто замръзна, твърд като камък и не можеш да включиш нито една предавка. Накрая колата спря и до там. А аварийките не ми работят от много отдавна, спрях в дясно, но не че не ме освиркаха де ;-). По това време на деня вече вода се стичаше по цялото ми тяло - невероятна жега. Обадих се на приятел да дойдат да ми помогнат. Та 1 час се разправях с колата. Най вероятно съм скъсала жило на съединителя, но ще се разбере тепърва тези дни. Едва около 18ч. седнах да закуско - обядо - вечерям. В 20 се прибрах в нас и боядисвах на балкона. Тоя ремонт още не мога да го приключа, то с тая работа край няма. Сега ходих да взема един компютър от един приятел и видях ужасно гадна катастрофа, та минавайки покрай таксито обърнато по таван по средата между две трамвайни линии се замислих - няма нищо по - хубаво от това, че съм жива и здрава. Всичко друго е временно. Нима не е така?!

И не на последно място - морето е осигурено. За сега знам единствено това - ще бъде през август, за една седмица, за сега сигурни сме 4-ма души, утре ще видим дали ще успеем да уредим един апартамент. А има и още хора, които за съжаление не могат да правят планове от сега, но съм сигурна, че ще дойдат.

А дотогава може би ще отида няколко пъти - поне така ми обещаха преди мъничко по телефона ;-)