Още през седмицата докато една вечер си седяхме в едно заведение с приятели едно момче от компанията ни предложи да се качим на Витоша в хотел "Ведра", където той беше управител. И така се озовахме тук:
На външен вид изглежда като почивна станция, хижа или най - точно болница. Още като отидохме двама се лепнахме във фитнеса, в който макар и малък направихме една тренировка от 40 мин.:
А след това всички се напъхахме във сауната, където добре се поизпотихме.
Ето как изглеждаше и стаята на управителя:
Първата вечер всичко се превърна в страшен филм, защото мъжете долувиха страха настанил се в сърцата ни и решиха да се бъзикат. А Любо е отрасъл в планината и никакви номерца не са му чужди. Представете си следната приказка: 4-ма души в планината, сами в ужасно голям хотел на 4-ри етажа, с 4-ри апартамента, не знам още колко стаи, там на 300м. от осветената част на писта Лалето, където си мислиш, че пътя свършва, а всъщност започва една гора и в нея между дърветата сгушена тази постройка. Действието се развива около 23 часа, на втория етаж в ресторанта. На вън гърми и трещи, почват да те плашат, че тока всеки момент може да спре, а минути преди това кабелната прекъсва. И включват фантазията...ще продупчат 10 топчета за тенис на маса и ще ги вържат с едно въже на покрива, от вятъра те ще се люшкат и дрънчат с ужасяващ звук. А от всички страни висят клоните на дърветата от гората, които от вятъра често потропват по прозорците. Накрая извадиха и тази машина:
А нейде имало и някаква моторна машина, чийто звук бил не по-малко стряскащ, ако се запали хей така случайно в 3 през ноща. Дори не им помня всичките истории, които продължиха да измислят докато не си легнахме. Да не говорим, че хотела е още в ремонт, от всякъде стръчат всякакви остри пръчки, ножове и какво ли не. На много места (изключвам стаите) има пердета от прах, което чудно се вписва в създалата се атмосфера. Хиляди тайни изходи, врати незнайно на къде водещи, скърцащи забравени отворени прозорци, тъмно и гадно огромно мазе и какво ли още не. А аз трябва да избирам в кой апартамент да прекарам ноща. Имам ли избор освен да се настаня в апартамента на другите, който изглеждаше така:
И как събирахме сили, за да се борим с евентуално появилите се природни бедствия след целия дъжд, който се изля и гръмотевиците, които осветяваха небето.
Майстор готвача опече пържолите:
пържихме картофки:
И както във всички филми и приказки задължително имаше Happy end. Ноща мина спокойно, без излишни шумове, даже повече от чудесно ;-).
На сутринта усетих как един се изниза от апартамента и не знам как се случи още неотворила очи си помечтах за пържени филий :-))). Нещо, което никога не ми се е дояждало и по принцип не обичам много много и как точно тази сутрин ми се прияде не знам. После съм заспала и така до 11.15, когато благополучно станах, а някой още спяха след тежката нощ ;-). И ме посрещнаха с репликата - "има пържени филий" ха ха ха. Не можах да повярвам! Как се сбъдват мечтите. Може би затова хората казват, внимавай какво си пожелаваш, защото се сбъдва. Другите слезнаха до Драгалевци да вземат едно момче, а на нас ни се прииска да се разходим, докато не установихме, че сме заключени :-).
И се наложи да прескачаме след като не намерихме друг изход:
И докато някой говореха по телефона:
аз улових това жабче:
А после се наслаждавахме на природата:
и на близкото поточе:
Ето и същата тази писта, на която една вечер през зимата след като се прибрах от Холандия отидох с един приятел да карам ски и се пуснах точно 100м. То да караш ли или да мислиш как да не се претрепеш на тоя наклон? Остатъка от пистата слезнах пеша, а ските ми ги докара случаен скиор след като ме срещна и учтиво предложи помощта си ;-). Ето вижте - за начинаещ скиор едва ли тази писта е най - подходящата:
Хубавото време предразполагаше за разходки и почивки из тревата и цветята:
А някой бяха романтично настроени и беряха букет за мъжа си:
Прекрасен е нали?
Ех, чудно се разходихме. В неделя на обяд по HBO гледахме "Съкровището" и хапвахме. Дай боже повече такива дни. Все пак тази седмица настъпи лятото :-)
7 Comments:
At 29 юни, 2006, Анонимен said…
Хехе, изкарали сте си чудесно на Витоша! :)
Ако обичаш да ходиш и тази неделя ти се ходи, заповядай с нас - блогерите от BgLOG се вдигаме на поход от Симеоново към Драгалевци с отбиване през Бай Кръстьо :)
Ето как изкарах аз тази събота и неделя на Витоша :)
http://bglog.net/BGLog/7720
А ето и поканата за Витоша тази неделя :) http://bglog.net/BGLog/7732
Всеки блогер, независимо къде блогва е поканен :)
С поздрави, Тери
At 30 юни, 2006, Flower-che said…
Мдаа чудесно си изкарахме :-). Но и на вас ви завидях за хубавото огънче, шишчетата, картофчетата, снимките и разходката дето сте си направили. Наистина малко жалко, че сте били само двама, но другия път повече.
Ако днес не замина на море, вероятно ще дойда с вас в неделя. Като знам повече ще се свръжа с теб :-)
Искренно благодаря за поканата!
At 30 юни, 2006, Анонимен said…
Супер!!! Очертава се да се съберем все весели блогери :) Ние имахме идея да си направим вечерен лагерен огън, но този път ще е дневен такъв :)
А иначе по-натам ще организираме и поход с преспиване, като вечерта ще стоим до лагерния огън, ще пеем песни в акомпанимент на китара (засега май акомпаниментът ще е на касетофон или лаптоп:) и ще е чудесно и вълшебно :)
Ако решиш да дойдеш, оглеждай се на кино Одеон в 10 часа в неделя за весела групичка хора :) Трудно ще е да не ни познаеш :) Но за всеки случай, ако се чудиш кои сме и как да ни заговориш, може да звъннеш на 0888 446 113. Ех, едно време на една такава среща се чудех как да заговоря един познат, на който знаех само псевдонима. Та се чудих как да попитам "Извинете, вие дали сте Рамбо?" и ако не е той, какво ли ще си помисли човека :)
At 30 юни, 2006, Анонимен said…
Горният бях аз :)
At 30 юни, 2006, Flower-che said…
Ха ха ха. Оказва се, че щом пиша сега морето очевдино ми се размина този уикенд. Така, че има вероятност да дойда на срещата и похода.
At 30 юни, 2006, Анонимен said…
Супер! :)(ъъ, не че няма да ходиш на море де:) Вземи си доброто настроение и неразделното фотоапаратче :)
И дано другия уикенд отидеш на море, че да не съжаляваш за пропуснатия плаж. Но то и горе на Витоша става за плаж! Че и Слънчо е по-близо :)
At 30 юни, 2006, Flower-che said…
Ама я няма водата, моретооооооо
Дааа, фотоапаратчето наистина е неразделна част от животът ми.
Истински съм щастлива и благодарна на човека, който ми го подари преди година и малко повече. :-)
Публикуване на коментар
<< Home