Човешко е

Защо ли винаги човек се кара?
Защо със теб държи се като с малък?
Защо ли иска да те унижава?
Да те подтиска и направи жалък?
Живота може да е толкоз сладък,
когато просто те разбират
и прощават, а не натякват
или подиграват.
Човекът е човек: греши и пада,
и става ако му позволиш,
но вечно в падението си остава,
ако го тъпчеш и гълчиш.
Човекът чувства! Мисли!
На всичко той за тебе е готов!
Ако му позволиш чисти
действия, а не суров
отпор на всичко що е той.
На всичко що той прави. струва..
той винаги ще мисли за завой
как покрай тебе да добрува,
а пък далеч от тебе да е свой.
До теб да се прикрива,
да хитрува, да слага маска
на своето лице, да скрива,
че иска просто ласка..
и подкрепа!
Ах толкоз много ли е?
Не! това е толкоз лесно!
Една стъпка, жест ли..
Важното е да е честно!
Да му покажеш, че някой го обича,
че за някой не е безразличен,
че не искаш да го оставиш да скита
и каквото и да прави все ще е обичан!
Нима е трудно?!?!
О, не! не е!
Но всеки действа мудно...
Лошо е!
Повтаря се навред
и после се забравя,
а човекът помни, наранен...
и веч в твоите ръце не се оставя
решава, преценява:
за туй ще говоря, за туй пък не,
защото ще ме наранява
сам съм си най-добре!
Глупако глупав!
Защо правиш хората самотни?!
Така си мъртъв
и твоите дни са дъждовни!
Започни от себе си и виж
човекът до теб.
Той иска да ти е страж.
Да те пази от гнет.
Открий сърцето си, задръж яда..
Ах, колко лесно се руши
със думи, викове, дела.
но пък толкоз трудно се строи!
И ти трябват векове
за да възстановиш доверие
унищожено за мигове
и секунда на забвение.