COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

02 септември 2007

Уикенда

Спокоен уикенд се оказа. Пошлях се яко. То и времето едно такова :-(.
Вчера като станах отидох да тичам, после нещо леко се посдухах, та дремах в нас до следобяда. Заваля градушка, ама еееййййййй такава огромна, суха градушка, без дъжд. За първи път видях такова нещо. Ели дойде до нас. Имахме уговорка от предишния ден да се видим. Мъжа й беше нощна смяна, брат ми също и се оказа, че и двете сме свободни. Изчакахме да превали, после се преместихме у тях докато стана време аз да отида на срещата с една колежка от преди 10 години, за която веднъж бях писала в блога на скоро. Имахме уговорка от началото на седмицата да си оставят децата при бабите (защото всички заети..), да се съберем и да излезнем с нейната компания, повечето от които също познавам от години. Бяха направили резервация в едно заведение, събрахме се към 9ч. 10-тина човека. Беше хубаво, спокойно, подърдорихме, макар силния шум наподобяващ ято оси, който се чуваше от съседната маса и към близо 12 тръгнахме. Времето продължаваше да е такова начумерено, не защото беше тъмно и късно, а поради изсисалите се дъждове вчера. Оставих всички по домовете и запраших в друга посока.
Днес спах до 10.30, после отидохме да пием кафе, къде мислиш, в By the way. То ми стана навик в последните месеци, но мисля, че не съм го отбелязвала. Много ми харесва. И на Лозенец беше хубаво. Седейки лежерно на едно барче, единия чоплещ из нета, а аз в едни списанийцета, без почти да говорим, осмислих колко е хубаво да си имаш някъде близко до вкъщи подобен бар, с Wi-fi, хубава музика, готини хора, където сервират "Ананасова наслада", която за мен се превърна в традиция и предоставят куп вестници и списания. Беше ми много хубаво, само дето замръзнах, защото бяхме седнали на вън, а времето днес не е много по различно от вчерашното. И някакси кефа ми се развали, защото трябваше да си тръгна. И от онзи бар, през нас, за да се преоблека и хоп в едно квартално този път заведение, където също пийнах някакво шейкче. Та така до следобяда. После паразувах, готвих, дремах в къщи, а привечер може би ще играем боулинг. Но сега отивам да потичам в парка за форма.
До скоро!