Refresh

В потвърждение на това, че съм жива и дишам, днес си казах "дай да напиша някой ред".
Е, лятото почти свърши. На скоро бях отпуска, но и тя свърши. Не съм писала тук, защото много мисли минават през главата ми, не мога да ги подредя и от къде ли да почна?
Даже не знам случило ли ми се е нещо ново? Като, че ли този път ще имам различен отговор и той ще бъде по - скоро отрицателен. Или просто нищо не ми се вижда толкова интересно, че да се похваля.
Още съм си на старата работа, но не знам колко дълго още мога да издържа. Бях отпуска седмица и половина. Половината време бях на море, половината си го пропилях в София. Не че нещо особено ми се случи. Иначе лятото отново ходих доста пъти до българското черноморие. Оставам безнадеждно влюбена в морето и това си е. Имах няколко нови запознанства, не съм щуряла тази година почти изобщо, успокоих се, като че ли нещо, а може би уморих.
Имам си и някой проблеми в къщи, за които не ми се говори, но вярвам, че ще се оправят. Миналия уикенд ходих на пикник с приятели към Искъра. Обаче заваля ужасен дъжд
и се отбихме до вилата на Тони, за да си хапнем все пак това, което си носехме и да свършим малко работа.
Искаше ми се през цялото това време, през което не писах някой да препредаваше мислите от главата ми, защото имаше интересни моменти, но това очевидно няма как да стане. Вече даже не помня кога писах за последно. Не мога да си излагам мислите напоследък. На няколко пъти сядах да пиша, но много бързо се отказвах, защото не знам от къде да почна.
Поне може да се каже, че излезнах от депресията, която толкова дълги години ме държеше. През изминалия месец си взех една поука и направих съответните изводи, което много ми помогна. Сега се чувствам добре. Не, че съм щастлива, аз пак си се въртя в някакъв кръг, но пак е по - различно. Сега съм се отдала на течението и за момента ми е добре. Макар и да не искам точно така да живея и не аз да управлявам живота си, а някакви други явления да го правят. Обаче на всичко се свиква.
Сега ми предстои уикенд, за който нямам някакви конкретни планове. Днес станах и ходих да тичам 45 мин в парка, исках да се видя с приятел, но нещо странно се разви всичко. Цял ден ще се мотам, ще си чета книжка, ще се видя с приятелка, довечера може би ще излизаме да пийнем и хапнем по нещо и така.
От мен толкова за сега. Писах, писах и пак нищо конкретно не казах май. Но жива съм, какво по хубаво от това? :-)
Приятен уикенд!