I'm back ........ Гергьовден

Малко късно, но все пак, честит имен ден на всички, празнуващи на този ден. Бъдете здрави и щастливи!

Пиша от леглото на кратко, защото съм уморена.
Върнах се от Австрия в петък. Там имах много време да пиша, но не можех да се логна в блогспот. Днес разбрах, че е било защото са променили сайта и вече не е www.blogspot.com, а www.blogger.com. Много ме е яд, защото щеше да има много интересни и позитивни постове. Изкарах прекрасно! Не за пръв път тези дни ще кажа тежката дума, че за 25 години не съм имала по - хубава ваканция. Посетих много нови места, видях непознати неща. Виена през топлите слънчеви дни ми харесва доста повече от колкото през зимата, сезона, в който бях миналия път. Останах доста очарована. И се ядосвам, че не можех да пиша тук, защото сега събитията са малко отминали и каквото и да кажа няма да звучи както, ако беше от мястото на събитието. Може би тези дни ако имам време и настроение ще разкажа в дълъг пост как беше, но не обещавам.
Но сега съм пак в реалността, която все по - малко ме кара да се усмихвам. С брат ми нямам отношения, все още съм много огорчена от всичко, което се случи и макар и да ми е болно, няма какво да направя. Баща ми днес каза, че приемам това изнасяне много трагично, да така е. То за мен е такова. Иначе преди да замина подписах новия договор за повишението в сила от 23 април. Вече съм заместник управител или супер вайзор, разбирай както искаш. Не знам защо обаче пак не съм щастлива от факта. В работата иначе всичко е наред, за сега всички ме слушат и ми помагат. Казвам това, защото имах известна доза съмнение предвид едно доста гадно събрание, което имахме преди няколко седмици и в което се обявиха промените.
Вчера си пуснах безжичен интернет на новото място и днес дълго време настройвах рутера. Оказа се завъртяна история. Иначе се върнах и се почнаха рожденни дни, именни дни. Още на другия ден след като се прибрах, събота бях на работа и вечерта на рожден ден на Ива. Тя празнува с няколко дни закъснение и по - добре за мен, защото иначе щях да изпусна шоуто. Изкарахме чудесно, още по - хубавото беше, че на косъм се разминах да работя днес, което ми помогна да се отпусна. Смях се много, защото всички бяха много забавни. Имаше и едно семейство от Англия та обсъдихме някой интересуващи ме теми за живота там. Нямаше да пия, не ми се пиеше и настроение нямах, но те цяла вечер а наздраве, а наздраве, как да устои човек? Изпих 3 бейлиса. Отидох леко изнервена от техниците за интернета, защото ми пробиха егаси голямата дупка, за да вкарат кабела в апартамента и ме ядосаха, после не можаха да ми настроят рутера, забавиха се много, а аз бързах да се оправям за рождения ден. Плюс това стигнах до извода, че то май в Бг си живея доста изнервящо, но както и да е. Та вчера бяхме 5 семейства и АЗ. Е, как да се чувстваш добре? Напоследък се хващам, че все по-често се замислям за семейство и дете. Вече поне мога да си ползвам интернет на лаптопа, защото за момента няма къде да сложа десктоп компютъра. Днес съответно веднага си говорих по скайп с Америка и много се изкефих.
Трябваше да пътувам до Пловдив, защото мойта мила приятелка Гери имаше имен ден, но не можах да отида. Много ми липсва вече, защото отдавна не съм я виждала и си обещах да й посветя един уикенд да се видим на спокойствие, даже вече има някакви идеи къде да ходим. Но не можех да тръгна, защото всичко е на камари, предстоят ремонти, вече си изпозагубих част от нещата и не знам което къде е, което много ме изнервя. А и все още имам багаж при брат ми.
Иначе следващите няколко уикенда ме чакат първи изпити, за които все още не съм се подготвила напълно. Ще падне голямо учене до края на месеца, за което не знам от къде ще намеря време.
Имам ужасно много снимки от Австрия, които още не съм видяла. Имам по дискове и на 2-те карти. Развали ми се фотоапарата докато бях там. Това е другата трагедия в живота ми. И ако знаеш какво значи фотоапарата за мен, значи можеш да си представиш какво ми е. Още повече, че колкото и да е ми е много скъп подарък и друг с това значение едва ли ще имам. В деня, в който просто спря в ръцете ми, направо ми потъна настроението. Цял ден ходех намръщена като на погребение. Ужасно съжалявам :( .
Сега лягам, за да мога утре да стана да поуча преди работа.
Лека нощ и успешна седмица!