COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

14 януари 2008

Ските - новата ми зимна страст



И тази зима си намерих работа :). То имах си аз!
Добре си купих аз ски, щеки, екипировка и какво ли още не, но в един момент през миналия уикенд за нещастие установих, че няма с кой да карам ски, просто нямам такива познати покрай себе си. Един единствен, но с него едва ли ще карам отново. Стигнала до този фак и дала толкова пари, за да си набавя всичко необходимо нали не си представяш, че ще захвърля всичко на вятъра? В събота реших да се кача на нощно каране на всяка цена, не ме интересува някой ще идва ли, или не ( това малко ми напомни за една приказка, която наскоро прочетох в една малка книжка за секса, която подарих за Ивановден на най - добрия ми приятел и неговата приятелка. Там се казваше така: "Мила тази вечер точно в 10 ще правим секс! Няма значение дали си тук или не, в 10 почвам! Ха ха). Та и аз така, не намерих с кого да отида, натоварих ските, качих се в колата и потеглих за Витошко лале. Честно да си призная ме беше малко страх, не знаех колко сняг има нагоре, дали колата ми няма да опре някъде или няма да закъсам. Пътят е много ужасен, асфалта е много накъдрен и на места имах чувството, че ще ми се откачи някое колело. Но стигнах, щастлива!
Оборудвах се и отидох да се наредя на опашката за карта. Няма и 10 мин. по-късно не можах да повярвам на очите си. Срещнах един познат, с който едно време дълги години играехме танци. Бях много доволна, намерих си компания.
Няколко спускания по - късно се запознах с още двама души и стана забавно. Те обаче са много добри с тия ски и аз не можех да карам с тях. Но последните три спускания ги направихме заедно и още не мога да повярвам как блестящо се справих, какви скорости развивах. Беше страхотно, дадох си сметка колко е важно да караш с някой, който да те амбицира, с тях хвърчах, не просто се спусках, ъе ме въоръжаваха с някаква луда енергия, хъс и безстрашие. Не ме интересуваше дали ще падна с 5 или 25км в час. Беше много яко.
Така съм се запалила по тия ски, че вече нощем ги сънувам и тръпна до следващия път като малко дете пред новогодишния си подарък :-). А и вече имам компания. Сега се каним да ходим на Боровец идния уикенд, дано се организираме!
Ето сега и няколко снимчици, макар че най - много искам да покажа клипчето да ме видите кооолко съм добра :-)))))