Предновогодишни тръпки

Кофти работа са ми тези празници от около 10-тина години. А толкова много ги обичах и се вълнувах като бях детенце. На вън имаше толкова много сняг. Винаги на Нова година се събирахме няколко приятелски семейства, пиехме, пеехме, подарявахме си подаръци. Готвеха се различни вкусни ястия, купуваха се много плодове. Украсявахме елхата, а после седмици наред метяхме игличките от пода. И докато бях още съвсем ситно човече, винаги ме залъгваха да изляза на балкона, после татко звънеше на вратата, точно в 12 и аз тичайки крещях :"Дядо Мраз, дядо Мраз!". Забавно!
Днес пътувах в маршрутката към вкъщи с мп3 в ушите. Спрях се на една от радио станциите и се заслушах в коледна песничка. Толкова тъжно се почувствах, от очите ми се отделиха даже 3,4 сълзички. Егаси скуката, самотата и тъгата. Сетих се, че вече може би 3 години на всяка Нова година изпращам "най - лошата си година". А тя се повтаря вече толкова пъти. Омръзна ми. Искам да се случват само хубави неща, а те все по - лоши. Всичко ми се вижда толкова тъжно, герлянди, лампички, елхи, толкова красиви украси, а всичко всъщност е доста фалшиво.
Мисля тази година да не слагам никаква украса вкъщи, просто нищо не ми се прави, няма смисъл. За това пък тези дни като намеря време трябва да купя украса и да украся магазина ми, което мисля, че ще ми е достатъчно, защото там прекарвам по - голямата част от деня си.