Marley & Me

Прекрасен филм, който гледах днес. Една жена (в ролята Дженифър Анистън) подобно на много жени от живота крои велики планове за съвместния си живот с Джон, с който наскоро са сключили брак. В третата стъпка от плана си тя си набелязва да има дете от Джон, който не е много убеден, че са готови за това, че сега е момента, правят няколко опита не се получава, един ден той се прибира и й споделя, че може би е по-добре за момента да спрат да правят бебе, а тя му съобщава, че е бременна. Преди това Джон един ден решава, за да откъсне жена си от мислите за бебе да и вземе куче и това се оказва съдбоносно решение. В филма има според мен доста истински и трогателни моменти от трудния живот на двама млади хора ( за които дори аз съм се замисляла), жената изнервена от това, че дни на ред не може да мигне заради постоянно ревящите бебета веднъж се развиква на мъжа и се скарват казвайки му доста тежки думи. И все си мисля, че двама души наистина много трябва да се обичат и познават, за да успеят да преминат през тези моменти и да останат заедно, докато децата поотраснат малко и минат първите трудни времена на рев, безсъние и изнервеност. После колко важно е да има някой, който да те подкрепи в едно твое начинание и да приеме да се премести с 3 деца в друг непознат град, за да приемеш ти работата, в която ще се чувстваш по-добре. И едно куче, безумно непослушно, отчайващо лудо и създаващо доста често много комични ситуации. Ако щете ми вярвайте, но за първи път се смях самичка и от сърце на това смайващо куче.
Една комедия, чийто забавен първоначален плакат изобщо не те навежда на мисълта, че филма всъщност е доста готин и не само забавен, а доста поучителен. А артистите също не са от най-сериозните, изиграли запомнящи се роли в киното. Филм, в чийто сюжет се преплитат комични ситуации, моменти на себеоценяване и доста трогателни гледки, в който някакси съвсем на шега и на бързо се правят и отглеждат три деца, купува се къща, започва се нова работа. Филм, който по никакъв начин не може да те натовари, защото точно се замисляш върху някаква сериозна сценка и се появява кучето, за да убие всички сериозни и трезви мисли в главата ти.
Страхотен филм, препоръчвам го.

Все съм си мислила дали много от филмите, за които съм писала тук задължително биха се харесали и на другите хора и съм сигурна, че това не е съвсем така. Защото човек харесва или не харесва даден филм ( а и не само филм) в зависимост от момента на живота си, в който го гледа, в зависимост от мислите в главата му, от израстването му, от проблемите и начина на живот, който води. Така че е твърде вероятно Марли и аз да не ви хареса, но на мен ми направи впечатление.

Честит рожден ден Блог-че, честит рожден ден и на мен!

На 14 март моят блог стана на 3 години, а аз навърших цели 27. Честито!

Най-хубавият подарък, който получих беше уикенда във Велинград. Много хубаво си изкарахме в спа центъра на хотел "Клептуза".

Мислех, че няма да излезнем от хотела, но не беше точно така. Вечерта на рождения ми ден вечеряхме в "Кавърдановата къща", беше много вкусно.

После открихме страхотен пиано бар "Луиз" в гранд хотел Велинград. Няма такова място! Невероятно! Всъщност пред хотела в отделна сграда се помещават всички забавления събрани на едно - боулинг, въздушен хокей, дарц, електронни игри, кафе и на долния етаж е пиано бара. Понеже отидохме доста рано някъде около 9 и нещо и за да не сме първи в пиано бара се отбихме да поиграем боулинг.

Голям провал! Аз не съм играла от доста отдавна, опитвах се да си пазя ноктите, в началото не можах да си намеря подходяща топка и др. такива подобни оправдания :). Обаче на въздушния хокей съм невероятна, много се кефя. Дарц-а - биха ме ама някак нечестно да му се не види :). И двете игри водех почти до края и накрая ме преебаваха.

В пиано бара имаше 2 екипа, които забавляваха хората.

Единия се състоеше от пиано (по-скоро йоника някак вградена в пианото) и китара, който беше и вокал. В другият екип имаше страхотна певица, вероятно с години по-малка от мен, но наистина даровито момиче, ужасно слаба, значи аз не знам това момиче как стои право, но беше красива като цяло и пееше доста интересно. В същия екип имаше още един певец, който горе-долу добре пееше, но нямаше никакво сценично поведение един намръщен, сърдит, говореше по време на песните, недопустими неща за един артист (аз да кажа от моя 12 годишен опит на сцената като танцьорка). Добро обслужване, високи цени, но това ни беше ясно още на входа, на паркинга отпред колите бяха от Q7-ца на горе, BMV-та и т.н., то охрани, обстановка, бара наистина беше доста лъскав и много ми хареса. Доста голям, не е някаква блъсканица и се напълни целият, което беше много интересно. Раздаваха се по 50-сетачки за 1 песен поздрав и така. Аз на моменти просто млъквах и се отдавах на насладата, любимите ми заведения са пиано баровете, но това не са места, които можеш да посещаваш всяка вечер и редките пъти, в които отида се наслаждавам с всичките си сетива.

Прекрасен уикенд, който се появи съвсем изненадващо :). Благодаря!

Тъжно ми е

Всеки път когато го видя се ядосвам за 100 неща, после във всеки момент, в който го няма мисля само за него и тъгувам :(

Образ в огледалото

След вчерашния наистина ужасен ден, днес съм доста по-добре.
Това, което не те убива, те прави по-силен - вярна била тази приказка!

Влади - първи братовчед на Марти :)

Другия сладур, за който не съм писала тук е Владко. Той е братовчед на Марти, но е доста различно дете. Няма значение дали те познава или не, усмивката му не слиза от лицето, има глас като мишле, така плаче, че никой не го чува, все едно църка. Не обича да го обличат преди да излезне навън и това е момента, в който винаги се разревава. Доста по-игрив е, по- спокоен и голям позьор!
Много са сладки като се съберат в Марти ;)) Иде ми да ги изпапкам