Marley & Me

Прекрасен филм, който гледах днес. Една жена (в ролята Дженифър Анистън) подобно на много жени от живота крои велики планове за съвместния си живот с Джон, с който наскоро са сключили брак. В третата стъпка от плана си тя си набелязва да има дете от Джон, който не е много убеден, че са готови за това, че сега е момента, правят няколко опита не се получава, един ден той се прибира и й споделя, че може би е по-добре за момента да спрат да правят бебе, а тя му съобщава, че е бременна. Преди това Джон един ден решава, за да откъсне жена си от мислите за бебе да и вземе куче и това се оказва съдбоносно решение. В филма има според мен доста истински и трогателни моменти от трудния живот на двама млади хора ( за които дори аз съм се замисляла), жената изнервена от това, че дни на ред не може да мигне заради постоянно ревящите бебета веднъж се развиква на мъжа и се скарват казвайки му доста тежки думи. И все си мисля, че двама души наистина много трябва да се обичат и познават, за да успеят да преминат през тези моменти и да останат заедно, докато децата поотраснат малко и минат първите трудни времена на рев, безсъние и изнервеност. После колко важно е да има някой, който да те подкрепи в едно твое начинание и да приеме да се премести с 3 деца в друг непознат град, за да приемеш ти работата, в която ще се чувстваш по-добре. И едно куче, безумно непослушно, отчайващо лудо и създаващо доста често много комични ситуации. Ако щете ми вярвайте, но за първи път се смях самичка и от сърце на това смайващо куче.
Една комедия, чийто забавен първоначален плакат изобщо не те навежда на мисълта, че филма всъщност е доста готин и не само забавен, а доста поучителен. А артистите също не са от най-сериозните, изиграли запомнящи се роли в киното. Филм, в чийто сюжет се преплитат комични ситуации, моменти на себеоценяване и доста трогателни гледки, в който някакси съвсем на шега и на бързо се правят и отглеждат три деца, купува се къща, започва се нова работа. Филм, който по никакъв начин не може да те натовари, защото точно се замисляш върху някаква сериозна сценка и се появява кучето, за да убие всички сериозни и трезви мисли в главата ти.
Страхотен филм, препоръчвам го.

Все съм си мислила дали много от филмите, за които съм писала тук задължително биха се харесали и на другите хора и съм сигурна, че това не е съвсем така. Защото човек харесва или не харесва даден филм ( а и не само филм) в зависимост от момента на живота си, в който го гледа, в зависимост от мислите в главата му, от израстването му, от проблемите и начина на живот, който води. Така че е твърде вероятно Марли и аз да не ви хареса, но на мен ми направи впечатление.