Язовир Въча

Днес се чувствам много по-добре от предните няколко дни и затова да ви разкажа някой случки със задна дата.
Както в предния пост споменах миналия уикенд ходих на язовир Въча. Красиво място с чудни гледки. Не знам как до сега нито съм чула, нито съм видяла това място. Отбягнало ми е, пък и в тази посока не бях ходила. Намира се сравнително лесно. От София хващаш магистрала Тракия за Бургас, на Пазарджик се отклоняваш, влизаш в града, караш все направо, минаваш 5 светофара, после на първото кръгово си на право, на второто на ляво, и хващаш пътя за с. Огняново, минавах през една кариера, после с. Исперихово, после още едно село, което беше трудно за запомняне нещо като Косарско или Косарево (не ми се гледа сега карта) и следиш пътя за Кричим. В Кричим хващаш за Девин и минаваш първо през река Въча, после малкия язовир и накрая големия язовир. През целия път се движиш покрай язовирите, пътя има завои, но е прекрасен, защото се движиш във високото покрай планината, а долу в бездната е язовира и ако няма много коли можеш да хвърляш по едно око докато караш.
В язовира има много готини къщи на плантони (не съм съвсем сигурна, че думата се пише точно така, но...):

Кофтито е, че почти от никъде не може да се слезе долу до водата. И малкото черни пътища, които има водят до местности с табели частна собственост. От там собствениците на къщите в езерото си взимат лодките и се придвижват до къщичките си. Все пак оставих колата на един черен път, защото не можах да слезна с нея до долу и отидох точно на брега на язовира. Носех едно одеало, ама то е трудно да го постелеш някъде, защото е много стръмно и като седнеш се свличаш. Плюс това няма полянки, само каманаци.

Часът беше може би към около 19, не знам, сравнително късно беше и нямаше почти никой, само 2,3 души. Пък и то там по принцип и през деня едва ли има хора покрай брега на язовира.
Опитахме се да осъществим някакъв риболов, на който аз в началото гледах с голямо недоверие, защото си мислех, че няма риба, пък и всичките пъти, в които до сега съм ходила на риба покрай София, резултатът е бил отрицателен. Обаче за мое учудване хванахме рибкааааааааааа. Сега, аз не ги разбирам много, но едната беше червеноперка, а другата не я запомних, видя ми се сложно името. Те са малки рибки де, ама аз много се зарадвах.

Ами много са ми чужди тия животни на мен, както и животът на село например. И винаги много ми е липсвало. Изучавах рибата отблизо с голям интерес. Едвам я докосвах, разглеждах точно къде се е хванала куката, следях я как мърда, пък все ми се даваше зор да гледам и снимам по-бързо, че да се връща пак във водата, да не умре. Ама то на мен ми е интересно как да я пусна кажи? :-)))) Искам да си я галкам, да си докосвам, да и се радвам.
Хотел "Чилингира", в който спахме беше горе долу приличен. Той и без туй е единствен там. Всъщност имаше забележи, но това не ме интересуваше много много, не знам защо. Беше си ми хубаво. Просто стаята според мен не беше проветрена добре, но пък знам ли за гледката си заслужава да се напрегнеш да отвориш вратата, за да влезе чист планнски въдух. Иначе разбира се си има баня, тв, хладилник, тераса,чистичко изглеждаше, приятно. Пак бих отишла. Много е приятно, когато отвориш сутрин вратата пред очите ти да изникне това:

Има също така ресторант и външен басейн, който посетих много за малко, дори не се изкъпах, абе видяло се е, че трябва да се ходи втори път :-). Басейна е разположен на най прекрасното място. Убеди се сам:

Ресторанта е точно над язовира, вечер се виждат светлините от къщите на плантоните в езерото. Готвят вкусно и е тихо и приятно, ако покрай теб няма пискливи деца. Обаче става леко хладно, нали си е планина.
На другия ден на път към вкъщи спряхме на реката пак за риба, но този път безуспешно. На връщане объркахме пътя на няколко пъти, ама карай да е весело. Попътувахме си де :-))
Екстра беше. Ако можеш отиди там, но си резервирай стая, защото обикновенно всичко е пълно и трудно се намират места. Наблизо е Девин и вече ме е яд, че не отидох там. И там никога не съм стъпвала. Другия път ;-)

Мисли след отпуска

Много е трудно на работа след 2 седмици отпуска :-(. За втори път в живота си излизам толкова дълъг отпуск, обикновенно си пускам само 1 седмица. Сега си бях пуснала 8 дни, но я удължих на 10.
Странна отпуска изкарах нещо. Снощи като си легнах за първи път не успях да заспя веднага, както обикновенно се случва. Лежах 15-тина минути със затворени очи и си мислех за колко неща се сещам да пиша напоследък в блога и не го правя. Тези дни се питам две неща.
Какво трябва да направи човек, за да успее да си почине качествено? Да лежи, да спи, да отиде на море, планина, да излезне извън Бг, да се вижда с приятели, да виси по зведения, да чете книга, какво? 2 дни преди да ми свърши отпуската някъде около събота бях в голям шок, защото не се чувствах готова да посрещна отново работния процес, който ме очакваше съвсем скоро, понеже не си бях починала, което беше най-основната цел през тази ми отпуска. Исках да прекарам неделния ден в леглото, да гледам филми, да лежа, да спя и просто нищо да не правя. И горе долу се получи. Към днешна дата 2-ри ден на работа осъзнавам, че може би имам някакъв напредък, глътнала съм малко енергия през това време, защото в неделя легнах ужасно късно (което почти никога не си позволявам, когато знам, че на другия ден съм на работа, но тогава така се почули) и като че ли в понеделник не станах ужасно трудно. Тази сутрин много ми се спеше, но станах с една идея по-лесно от колкото преди 2 седмици. Но това не ме кара да спра да мисля и да се чудя, какво трябва да направя, за да си почина качествено? Ужасно ми е уморено! И този уикенд влезнах в някаква депресия. То аз почти не усещам кога излизам от депресиите си де, ама айде... Така съм като поседя малко повече в къщи, а неделята прекарах почти целия ден вътре. Да не излизам на вън, защото съм уморена, да не стоя вътре, защото изпадам в депресия, какво да правя по дяволите? Нямам особено желание да се виждам с приятели, защото и това ме уморява вече. Ходих на море 1 седмица, супер странно изкарах особено накрая. За първи път ми писна да стоя там и в петък реших внезапно да се прибера, всичко ми беше тъпо, не съм ходила по дискотеки, защото нямам сили и желание за подобни нощни преживявания, не съм се запознавала с нови хора поради същата причина, каквото и да правех не ми се струваше достатъчно зареждащо ме. Скочих с бънджи например, но емоцията трая съвсем малко след това и после бързо се забравя. Не знам защо така? Други години ходя сто пъти до морето уикендите и се връщам, разцепвам се от пътуване, тази година не е така. Не ме влече толкова и не знам защо, много ми харесва като съм там, но ето писна ми за една седмица и това ме озадачава. Гери снощи доста ми се чуди и не ми вярва. Докато си лежах си мислех и за следното нещо. Уикенда ходих за кратко на язовир Въча, видях много хубави места, снимах, снимах, как не се спрях и си мисля дали пък измежду всички снимки не трябва да намирам време да спра и да се порадвам на всичко, което снимам, защото колкото и хубави снимки да правят днешните съвременни камерки, то нищо не може да се сравни с това което могат да запаметат очите ти. Много пъти съм си мислела, че искам да легна на една зелена поляна и цял ден да гледам към небето, или да легна някъде другаде, където има хубава гледка. В хотела край язовира, в който спах имаше басейн и като си легнеш на шезлонга зад гърба ти е басейна, пред теб в ниското е огромния, красив язовир и планината. Гледката е просто невероятна!

Гледка от шезлонга

Басейна и планината пред него

Исках с часове да лежа там и просто да гледам. Искам да отида и на палатка, искам да отида на някое диво място, забравено от хората дори, село ли, пустиня ли, остров ли, джунгла ли не знам? Тази година за първи път отидох и се върнах от морето съвсем сама с моята си кола. И докато пътувах на връщане си мислех дали през оставащата ми една седмица отпуск да не отида някъде сама, искаше ми се да е в планината. Само, че имах ужасен зъбобол и се наложи цяла седмица да стоя в София и да ходя на зъболекар. Не се видях с никой приятел, не правих нищо особено, просто не усетих кога мина и в петък тръгнах за язовира.
Другият въпрос, който не от скоро ме мъчи е какво ми е нужно на мен (не на човек по принцип), за да бъда щастлива? Хич не се чувствам happy нещо. Нищо съществено не се случва в живота ми. Просто ежедневие, обичайни неща, нищо, което да ме втрещи, учуди, изкара извън равновесие, за добро или лошо. Нищо не остава трайно чувство в сърцето ми. Нито една гледка, нито едно преживяване, нищо...не знам защо. Едва ли съм презадоволен човек, никога не съм била, живея си инак добре, ходя си където си искам, правя си каквото си искам, но и това не ме прави щастлива. Трябва като че ли нещо голямо да ми се случи, нещо, което да промени и обърне живота ми, а не знам кое би ме накарало да се чувствам по -добре. От една страна трябва да има нещо, което да ме държи в напрежение, от друга, това същото напрежение ме уморява. А среден вариант няма. Дали съм в задънена улица?