COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

21 август 2008

Язовир Въча



Днес се чувствам много по-добре от предните няколко дни и затова да ви разкажа някой случки със задна дата.
Както в предния пост споменах миналия уикенд ходих на язовир Въча. Красиво място с чудни гледки. Не знам как до сега нито съм чула, нито съм видяла това място. Отбягнало ми е, пък и в тази посока не бях ходила. Намира се сравнително лесно. От София хващаш магистрала Тракия за Бургас, на Пазарджик се отклоняваш, влизаш в града, караш все направо, минаваш 5 светофара, после на първото кръгово си на право, на второто на ляво, и хващаш пътя за с. Огняново, минавах през една кариера, после с. Исперихово, после още едно село, което беше трудно за запомняне нещо като Косарско или Косарево (не ми се гледа сега карта) и следиш пътя за Кричим. В Кричим хващаш за Девин и минаваш първо през река Въча, после малкия язовир и накрая големия язовир. През целия път се движиш покрай язовирите, пътя има завои, но е прекрасен, защото се движиш във високото покрай планината, а долу в бездната е язовира и ако няма много коли можеш да хвърляш по едно око докато караш.
В язовира има много готини къщи на плантони (не съм съвсем сигурна, че думата се пише точно така, но...):



Кофтито е, че почти от никъде не може да се слезе долу до водата. И малкото черни пътища, които има водят до местности с табели частна собственост. От там собствениците на къщите в езерото си взимат лодките и се придвижват до къщичките си. Все пак оставих колата на един черен път, защото не можах да слезна с нея до долу и отидох точно на брега на язовира. Носех едно одеало, ама то е трудно да го постелеш някъде, защото е много стръмно и като седнеш се свличаш. Плюс това няма полянки, само каманаци.



Часът беше може би към около 19, не знам, сравнително късно беше и нямаше почти никой, само 2,3 души. Пък и то там по принцип и през деня едва ли има хора покрай брега на язовира.
Опитахме се да осъществим някакъв риболов, на който аз в началото гледах с голямо недоверие, защото си мислех, че няма риба, пък и всичките пъти, в които до сега съм ходила на риба покрай София, резултатът е бил отрицателен. Обаче за мое учудване хванахме рибкааааааааааа. Сега, аз не ги разбирам много, но едната беше червеноперка, а другата не я запомних, видя ми се сложно името. Те са малки рибки де, ама аз много се зарадвах.





Ами много са ми чужди тия животни на мен, както и животът на село например. И винаги много ми е липсвало. Изучавах рибата отблизо с голям интерес. Едвам я докосвах, разглеждах точно къде се е хванала куката, следях я как мърда, пък все ми се даваше зор да гледам и снимам по-бързо, че да се връща пак във водата, да не умре. Ама то на мен ми е интересно как да я пусна кажи? :-)))) Искам да си я галкам, да си докосвам, да и се радвам.
Хотел "Чилингира", в който спахме беше горе долу приличен. Той и без туй е единствен там. Всъщност имаше забележи, но това не ме интересуваше много много, не знам защо. Беше си ми хубаво. Просто стаята според мен не беше проветрена добре, но пък знам ли за гледката си заслужава да се напрегнеш да отвориш вратата, за да влезе чист планнски въдух. Иначе разбира се си има баня, тв, хладилник, тераса,чистичко изглеждаше, приятно. Пак бих отишла. Много е приятно, когато отвориш сутрин вратата пред очите ти да изникне това:





Има също така ресторант и външен басейн, който посетих много за малко, дори не се изкъпах, абе видяло се е, че трябва да се ходи втори път :-). Басейна е разположен на най прекрасното място. Убеди се сам:





Ресторанта е точно над язовира, вечер се виждат светлините от къщите на плантоните в езерото. Готвят вкусно и е тихо и приятно, ако покрай теб няма пискливи деца. Обаче става леко хладно, нали си е планина.
На другия ден на път към вкъщи спряхме на реката пак за риба, но този път безуспешно. На връщане объркахме пътя на няколко пъти, ама карай да е весело. Попътувахме си де :-))
Екстра беше. Ако можеш отиди там, но си резервирай стая, защото обикновенно всичко е пълно и трудно се намират места. Наблизо е Девин и вече ме е яд, че не отидох там. И там никога не съм стъпвала. Другия път ;-)

6 Comments:

  • At 31 август, 2008, Anonymous Анонимен said…

    Zdravei Cveti,savsem slu4aino popadnah na bloga ti,i mi otne 3 4asa da go iz4eta celiat.Ostanah s mnogo priatni vpe4etlenia za teb i mislja,4e si edin neverojaten 4ovek,koito bih se radval da poznavam.S nai goljamo uvajenie ti jelaja uspeh vav vsi4ko.


    a4oo@ya..... :-)

     
  • At 10 септември, 2008, Anonymous naddya said…

    Здравей, всъщност плантоните са вид водорасли, това, което ти имаш предвид, са понтони ;)
    Имам едно въпросче към теб, стига да си обърнала внимание, разбира се: има ли лодки под наем там някъде в района на хотела? Щото явно брегът не е много интересен, може би навътре в язовира нещата са по-различни.
    Поздрави.

     
  • At 08 ноември, 2008, Blogger Flower-che said…

    Zdravei anonimen chitatelio,
    Blagodarq za hubavite dumi.Radvam se che ima hora, koito cenqt neshtata, koito pishem iz blog sferata :-) Bqh izostvila malko tozi blog, no pak shte go vuzobnovq taka che navurtai se naokolo i cheti, ako ti e priqtno!

     
  • At 08 ноември, 2008, Blogger Flower-che said…

    Здравей Надя,
    Добре, може и понтони да са наистина, не съм проверявала за верността на думата, но както и да е.
    Брегът наистина не е много интересен, но питаш за лодки, мисля, че няма от къде да си наемеш. Всички къщи във водата са частни, човек не може да се добере до брега, до къщите, а камо ли да се качи на лодка. Ние се опитахме да стигнем до брега по един път с кола, и стигнахме само до една бариера, където ни обясниха, че местността е частна собственост и не можем да се разхождаме там. Въпреки, че явно изглеждахме сигурни хора, защото ни пуснаха да хвърлим по едно око :-).
    Питай, ако нещо друго те интересува, но си струва да отиде човек дори без наличието на лодки :-)

     
  • At 10 август, 2010, Anonymous Анонимен said…

    Здравей,интересува ме цената в хотела в който си бела за ве4ер?

     
  • At 07 ноември, 2010, Blogger amfa said…

    цаната на хотела е между 50 и 100 лв, според зависи кой сезон ще улучиш...а селото през което сте минали мила писателке след Испирихово е с.Козарско И ХОТЕЛ Чилингира не е единствен има още един преди него, също има и почивна станция и хижа в която да се спи, но хотел Чилингира е доста по скъпичък от другите места за спане, но е и най хубаво и удобно там, и е най красивата гледка точно там..поздравления, макар че можеше повечко снимки и повечко информация данапишете, но като е малко поне гледайте да е вчрна а не като сега дори да не помните от каде сте минали и колко хотела имало на язовина -И ДА ИМА ЛОДКИ ПОД НАЕМ КОЙТО ЖЕЛАЕ ДА СИ НАЕМЕ.!...хахаха

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home