Язовир Въча

Днес се чувствам много по-добре от предните няколко дни и затова да ви разкажа някой случки със задна дата.
Както в предния пост споменах миналия уикенд ходих на язовир Въча. Красиво място с чудни гледки. Не знам как до сега нито съм чула, нито съм видяла това място. Отбягнало ми е, пък и в тази посока не бях ходила. Намира се сравнително лесно. От София хващаш магистрала Тракия за Бургас, на Пазарджик се отклоняваш, влизаш в града, караш все направо, минаваш 5 светофара, после на първото кръгово си на право, на второто на ляво, и хващаш пътя за с. Огняново, минавах през една кариера, после с. Исперихово, после още едно село, което беше трудно за запомняне нещо като Косарско или Косарево (не ми се гледа сега карта) и следиш пътя за Кричим. В Кричим хващаш за Девин и минаваш първо през река Въча, после малкия язовир и накрая големия язовир. През целия път се движиш покрай язовирите, пътя има завои, но е прекрасен, защото се движиш във високото покрай планината, а долу в бездната е язовира и ако няма много коли можеш да хвърляш по едно око докато караш.
В язовира има много готини къщи на плантони (не съм съвсем сигурна, че думата се пише точно така, но...):

Кофтито е, че почти от никъде не може да се слезе долу до водата. И малкото черни пътища, които има водят до местности с табели частна собственост. От там собствениците на къщите в езерото си взимат лодките и се придвижват до къщичките си. Все пак оставих колата на един черен път, защото не можах да слезна с нея до долу и отидох точно на брега на язовира. Носех едно одеало, ама то е трудно да го постелеш някъде, защото е много стръмно и като седнеш се свличаш. Плюс това няма полянки, само каманаци.

Часът беше може би към около 19, не знам, сравнително късно беше и нямаше почти никой, само 2,3 души. Пък и то там по принцип и през деня едва ли има хора покрай брега на язовира.
Опитахме се да осъществим някакъв риболов, на който аз в началото гледах с голямо недоверие, защото си мислех, че няма риба, пък и всичките пъти, в които до сега съм ходила на риба покрай София, резултатът е бил отрицателен. Обаче за мое учудване хванахме рибкааааааааааа. Сега, аз не ги разбирам много, но едната беше червеноперка, а другата не я запомних, видя ми се сложно името. Те са малки рибки де, ама аз много се зарадвах.

Ами много са ми чужди тия животни на мен, както и животът на село например. И винаги много ми е липсвало. Изучавах рибата отблизо с голям интерес. Едвам я докосвах, разглеждах точно къде се е хванала куката, следях я как мърда, пък все ми се даваше зор да гледам и снимам по-бързо, че да се връща пак във водата, да не умре. Ама то на мен ми е интересно как да я пусна кажи? :-)))) Искам да си я галкам, да си докосвам, да и се радвам.
Хотел "Чилингира", в който спахме беше горе долу приличен. Той и без туй е единствен там. Всъщност имаше забележи, но това не ме интересуваше много много, не знам защо. Беше си ми хубаво. Просто стаята според мен не беше проветрена добре, но пък знам ли за гледката си заслужава да се напрегнеш да отвориш вратата, за да влезе чист планнски въдух. Иначе разбира се си има баня, тв, хладилник, тераса,чистичко изглеждаше, приятно. Пак бих отишла. Много е приятно, когато отвориш сутрин вратата пред очите ти да изникне това:

Има също така ресторант и външен басейн, който посетих много за малко, дори не се изкъпах, абе видяло се е, че трябва да се ходи втори път :-). Басейна е разположен на най прекрасното място. Убеди се сам:

Ресторанта е точно над язовира, вечер се виждат светлините от къщите на плантоните в езерото. Готвят вкусно и е тихо и приятно, ако покрай теб няма пискливи деца. Обаче става леко хладно, нали си е планина.
На другия ден на път към вкъщи спряхме на реката пак за риба, но този път безуспешно. На връщане объркахме пътя на няколко пъти, ама карай да е весело. Попътувахме си де :-))
Екстра беше. Ако можеш отиди там, но си резервирай стая, защото обикновенно всичко е пълно и трудно се намират места. Наблизо е Девин и вече ме е яд, че не отидох там. И там никога не съм стъпвала. Другия път ;-)