Неочаквано

Днес се събудих рано, гледах един филм и като разбрах, че в 10 ще спират водата за 2 ч. бързичко се изтрелях в банята да си хвърля едно душче. Трябваше да отида до Практикер, но в последния момент се отложи, а аз вече се бях облякла и т.н. и си викам къде да отида, къде да отида, взех брат ми и скокнахме до "Лагуна".

Влизаме, аз се запътвам към градината, намирам една маса точно преди нея и сядаме. Поръчахме си, не бях ходила в "Лагуна" от бая отдавна и вече си седя повече от половин час, когато покрай нас минава един мъж, аз си блея някъде в страни, той се спира и почва да ми говори нещо. Беше доста шумно, при което аз чувам само "имаш много хубав....." и си мисля, че ми говори за косата, защото с тия къдрушки, често ми се случва да ме спират да ми задават въпроси, да ме пипат и да се радват, гледайки ме малко странно. Обаче днес си бях поизправила косата и взех с интерес да се заслушвам какво ми говори младия господин (чието име дори не знам), защото се досещах, че не косата е тема на разговора ни. И се оказа, че той говорил за блога ми. Лелеее, направо се втрещих. В този голям свят, България, София, този човек беше намерил блогът ми в интернет, съвсем случайно по негови думи, после ме среща в столично заведение, познава ме (въпреки поизправената ми коса и съответно променената ми външност) и решава да ме поздрави за блога, който е чел и харесал :-)

Много се зарадвах, но бях толкова изненадана, че почти нищо не успях да му кажа, освен благодаря, повторено няколко пъти, защото той беше много мил и усмихнат. Пожелахме си приятен ден и той си тръгна. После се обърнах на другата страна и видях, че той е станал точно от масата, която проследих с поглед при влизането ми в заведението, търсейки свободни места. Тогава попаднах на него, но какво да си кажа де, той беше просто един непознат...

P.S. Анонимни читательо, ако се спреш пак тук някой ден - благодаря за хубавите думи, радвам се харесваш блогът ми, усмихна днешният ми ден от самото начало (пък било то и обяд)