17.09.2006г. - ден на София или...

денят, в който ме кръстиха :-). Честито да ми е и няма да забравя да почерпа :-P!
Всичко запозна доста на майтап. Иво ми се обади предишната седмица да ме покани да му стана кръстница, но му казах, че не мога, защото аз самата не съм кръстена. А на мен от години ми се върти в акъла да се кръстя ама все отлагам. Така решихме да се кръстим заедно. Като първо кръстим мен, за да мога после да му стана кръстница заедно с Гери. Аз поканих Гери за кръстница и съм щастлива, че тя прие, защото сега си имам най - усмихнатата, добра и грижовна кръстница и съм горда с нея :-). Познаваме ме се отдавна и сме добри приятелки. Макар, че всичко стана доста прибързано, хич за нищо не съжалявам. Понякога човек няма нужда да прави безкрайни планове дори и за подобно важно събитие. Така докато през седмицата нямахме време да се уговорим за почти нищо, добре, че беше Гери да оганизира и подготви всичко, в събота се качихме на колата и отпердашихме за Пловдив. В неделя се качихме на Кръстова гора, за да направим кръщенетата. Мина бързо, попа направо ме изкъпа с букета с вода, добре, че кръстницата ми беше взела пешкир :-(. А Иво до мен не можа да се сдържи и се изсмя! От всичко най ми хареса когато попа каза, че от сега на татък всички грехове са ми опростени :-). Така, че сега...започвам на чисто. Разходихме се из Кръстова гора, където може да е свещено място, може да е един от 100-те национални обект, но на мен определено не ми хареса! Защо? Крсътова гора се намира в Родопите, на един доста висок хълм. Има много параклисчета и е някак доста объркано. Най - старото параклисче е най - красиво, запазило българския стил и култура. Всичките други са новопостроени с едни бели стени точно като болници. Просто ужасно! На всичкото отгоре, да, вижда се малко природа от хълма, ама някак не е много вдъхновяващо. Няма ама никаква подредба на всичките сгради, никаква организация, самата църква е доста бедна, малка и някак грозна дори. Ами на мен поне не ми хареса. Рилския манастир, Света Неделя в София, Александър Невски са сто пъти по - красиви. А може би просто аз отидох с по - големи очаквания, защото много бях слушала за това място. Както и да е. ПОвече едва ли ще отида. Взехме си кръщелните, разходихме се и си тръгнахме. След това обиколката продължи до Чудните мостове. Е, това вече е друго нещо. И беше много красиво. Още повече, че това не са мостове направени от човешка ръка, а природни образования. Намират се по пътя към Пампорово пак в Родопите. Местността е малка, така, че бързо се разглежда. Долу под едното мостче минава малка рекичка, в която си измихме лицата. Общо взето добър уикенд направих и посетих още две места, където не бях и стъпвала :-)
И както се бъзикахме по - късно сега Иво трябва много да ни слуша, но според него на нас се пада тежката задача да го глезим :-)