COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

03 юли 2006

Между редовете

Пак ме е обзела самота и тъга. Всъщност тези чувства не излизат от мен от едно известно време. Ето какво сподели приятел за моя блог и мен самата. Чак ме хвана яд, че не мога аз самата да опиша така нещата, уви не всички имат такова дар слово и умеят да наричат и тъжните неща красиво. Натъжих се като прочетох това, но може би защото дълбоко в себе си знам, че всичко до последната думичка е истинско и ужасно вярно. Ако някой се чуди защо пиша този пост е защото съм изненадана как човек, който малко ме познава е открил каква съм аз четейки през редовете. А там явно има доста закодирана информация, което означава, че блогът ми е разбран и се получава точно така както аз искам. Трябва да кажа и че поисках позволение преди да постна това тук, така че не е нечестно и откраднато! Ето какво отговори той на въпросът ми "Какво толкова прочиташ между редовете ми?":
"Между редовете си ти. Описваш себе си, описваш своя характер, мечти, желания, нещата, за които мислиш, когато си легнеш и не можеш да заспиш. Описваш нещата, за които тъгуваш, нещата, които би искала да се променят. Между редовете, а и в самите редове, техния контекст, се четеш ти.
А ако искаш буквално описание на това, което съм видял, мога да напиша съвсем малко. Някои неща не мога да опиша. Но на кратко - една лесно ранима душа, пълна с мечти и страдаща по това, че мечтите й не се сбъдват. Един голям романтик, който външно не показва този романтизъм, нежност и чувствителност. Учудващо замаскирани са те - на пръв поглед се вижда едно уверено в себе си момиче, което знае какво иска от живота и е успяло да му сложи юздата. А вътрешно, това момиче има душа на нежно цвете, което пръска аромат, но ароматът му изветрява, смесвайки се с острите миризми на живота. И това цвете се мъчи, така копнее да не се остави да увехне, от палещите лъчи на злобата и завистта"
Красиво нали? Като за едно Цвете :-))

1 Comments:

  • At 04 юли, 2006, Anonymous Анонимен said…

    О, как не искам да живееш в самота,
    и да въздишаш, сила в болката да черпиш,
    как не искам облак усмивката ти да засенчи,
    О, как мечтая, пак да се усмихнеш!

     

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home