И пак болна

Може би трябва да почна от там, че в събота тръгвайки към конференцията на УебТех трябваше да мина през едни клиенти, че имаха някакъв проблем със софтуера и не можеха да правят отстъпки. На излизане тръгнах към вратата, но слънцето така ме заслепи и ми се стори, че вратата е широко отворена. Засилих се смело напред и се спрях във вратата след огромен трясък и удар във главата и коляното. Нали ги знаете тези стъклените врати, дето няма никакви надписи на тях и така добре ги излъскват, че си мислиш, че няма врата. Още по - добра "услуга" ти прави слънцето. Вярно, че здравата се ударих, щях да мина през вратата, добре че поне ги правят от доста дебело стъкло, че не се счупи и не се бях нарязала там ужасна работа. Веднага след това започнах да куцам и коляното ме болеше зверски, та се сетих за онова лято, в което си счупих кракът. Но сега докато пиша този пост се сетих, че точно това счупване на кракът ми тогава доведе до едно много хубаво запознанство, за което винаги ще си спомням. Макар това да ми носи тъга сега. Отидох в хотел Родина и изчаках да свърши конференцията, но коляното все още ме болеше, куцах и не можех изобщо да го свивам. Оказах се във спешното във военна болница, където отидох за успокоение да ми направят една снимка. Придружиха ме блогерите от бглог, за което изкренно им благодаря! Приеха ме веднага, защото нямаше никой и ми направиха снимка. Успокоиха ме, че всичко е наред просто е лошо натъртено, препоръчаха ми компреси с лед и покой с къщи пред телевизора или компютъра. Усмихнах се като чух компютър :-)

Вечерта бях на едно събиране в Дружба, на което много се колебаех дали да отида, защото трябваше да се прибера самичка, а във входа на блока ми както много пъти съм казвала си е по - страшно и от нощно време по улиците на София. Затова останах до сутринта, прибрах се в 6.20 и директно в леглото. Събуждайки се в 2 на обяд остановявам странно чувство в корема, онова, което често ме посещава след като ям вечер или още по - зле нощем както се беше случило. Станах ужким да хапна, но не успях стана ми още по -зле и пак си легнах. Денят се превърна в ужасен кошмар. От всичко най - гадно бе това, което не можех да превъзмогна, а именно - гаденето. До 21 бях ни жива ни умряла. Лежах и се гърчех, охках, нямах сила да стана, повдигаше ми се, не можех нито да си отворя очите, нито да лежана едно място отвратителна работа. Докато лежах обаче си мислех, че вероятно наистина съм доста зле, при положение, че винаги преди успявах да пусна смс на любимия човек, че съм зле, но този път определено не бях в състояние (така или иначе нямаше да го направя, просто мисъл). Никъде не споменах, че нищо не бях пила през ноща на купона, така че не това е причината за неразположението ми. Късно вечерта се наложи да потърся лекарска помощ, защото коремът ми не спираше да се бошува гледах много да не се въртя, че в стомаха ми всичко се въртеше, усещах и някакво къркорене, вдигнах и температура.

Преди няколко дни когато четох този пост в блога на про_01 направо го съжалих и ето че няколко дни по - късно се почувствах по същия начин. И аз като него реших накрая да потърся лекарска помощ и се обадих на същата др. Видолова, която ми е джи пи. Тя не ми вдигна и се наложи да се допитам до дежурния. Не прилича на отравяне - каза лакаря и ми разказа, че имало някакъв вирус сега с болки в корема, гадене и т.н., който явно съм лепнала от някъде. Предписа ми деган против гадене и нош-па за корем. Нищо не каза за температурата. Да, но два часа по късно продължих да чувствам дискомфорта, а идваше нощ трябваше да се спи. Най - накрая гаденето спря след като ............. олекна ми и съм заспала. Днес съм малко по - добре, но нямам сили да стана да си направя нещо за хапване и кръста ме боли ужасно много. Аре, ново 200 :-(. Не мога и да пиша повече, защото оставям лаптопа и лягам....Дано ми мине скоро. Много е гадно да знаете!