Честит рожден ден Ивчо

Вчера рожден ден имаше мойто добро приятелче Иво. Да е жив и здрав, да остане винаги такъв и никога да не ни забравя - това пишеше в картичката с подаръка, който му подарихме с Гери.

Купихме подарък, изненадахме го вкъщи. Привечер седнахме със семейството му в един ресторант. Майка му започна да разказва едни луди истории от детсвото на Ивчо. Леле, аз го познаам от толкова години и никога не съм знаела за лудорийте му. Как се е бил в детската градина, как е изпрал котката в пералната машина, как един ден излизайки с чистите дрешки на вън с майка си се заинатява за нещо, тропа с крак и се пльосва в най - голямата локва ПЛЬОК! Лол :-))))). През това време някой се смяха със сълзи, други документираха, а трети пиеха сокче след сокче, та след резултатите се чудехме какви бяха тия вълшебни питиета. Пиеш вода, после фанта и накрая натурално сокче и почваш да залиташ и да се смееш като луд! СЪс сметката в ресторанта ни донесоха и едни дъвки и да видиш. Само това ни рябваше и цирка беше пълен. Конкурирахме се с децата от детската градина. Като започнахме едни сътезания кой по голямо балонче ще направи. Чакахме Иво и Ваня да излязат от паркинга и като сме застананали и се пънем с тия ми ти балончета и след спукването им те се лепват по нослетата ни и ние се смеем ама с глас та целия квартал да ни чуе. Те доста се втрещиха и изумиха при гледката :-))). Аз се грижех за музикалното оформление в колата, където не знаех текста използвах помощните думички " на на нааааа..на на на...", ха ха. Изобщо по едно време се надвиквах с радиото. Тръгнахме, ама не знаехме къде точно отиваме, във вторник вечер на всякъде шеще да е еднакво тъпо и пусто. Предложих да си вземем някоя бутилка за пиене и да седнем на някоя полянка, Ваня ме допълни, и измисли местоположението - Борисовата градина. Гери предложи "Чакайте аз сега ще ви заведа някъде". Погледнах многозначително, какво стана пловдивчанка ще ни въвежда в нощния живот на София. Карахме си, аз си пеех, смеех, Иво и Ваня не ги знам отзад дали и някое бебе не докараха ;-) докато Гери не се сети да попита "Аааа, какво стана с тоя студентски град, има ли нещо ново, не съм ходила от година поне? И вече бяхме на път към така обичания от мен студентски град, на който бях посветила един пост тук в блога. И както се возехме внезапно на едно кръстовище Гери съгледа един билборд на някакво заведение в студ. град където танцували Максимус. Как фокусира, че това се случва в дните вторник и петък, не знам. Аз дълго се вторачвах. И ето там сме! Паркирахме отпред, но точно в този миг пуснаха много яка песен по радиото и не можах да слезна от колата. А после втора и трета песен, аз продължавах да пея докато не решихме да проследим от къде идва някакъв лъч в небето, който Гери забеляза и пак запали колата. То се оказа близко - Зимния дворец, купихме цигари и се върнахме.Запалих цигара, после втора...трета...Беше доста пусто и както и охраната ни обясни Максимус са имали участие в това заведение до миналата седмица. Тръгнахме си. Обади ми се приятелка от студ. град, с която не можах да се свържа минути преди това и в разговора ми предложи да отидем в заведението отсреща. Там заседнахме, часът минаваше 12 и беше още подозрително празни. Ама знаем ги ние студенстките сесий. Само след час нямаше къде да танцуваш дори. И пак снимки и танци, цигари, сокчета, смях и лудории. На излизане някакъв младеж се залетя към мен хвана ме за ръка с въпроса "как е вътре". Отговорих "добре и тръгнах ;-).

Забавлявах се доста, а щях да ходя на тренировка да си лягам по - рано и т.н.