Мислите в мен

Днес времето мина през всякакви моменти, от леко хладно сутринта, до слънчево на обяд, разбира се дъжд около 2.30ч., и от там нататък жега. А може би, защото аз си облякох фланелката дето цял дел размятах на врата си. Но пак бях с поличка, защото си купих прекрасен чорапогащник - клин, розов на мрежа и ужасно му се кефя :-).

Сутринта след инсталацията и обучението в новия обект се прибрах до вкъщи, за да направя гриз халва, ммм. Снощи след тренировка хич не ми се прибираше и ходих да видя една приятелка и гаджето й у тях. Тя беше правила гриз халва и ми се ослади. Пък и никога не бях правила. Следобяда имах среща с ... мммм един човек... Безпричинно нямаше настроение, беше тъжен, а аз за първи път го виждах такъв, но това не ми попречи да се заредя с енергия, просто защото го срещнах. А после ходих до Кремиковци да занеса един компютър.

А днес е петъъъъъъъък :-). От дълго време на сам не съм се радвала на факта, че е петък, макар и да не съм сигурна, че няма да имам някаква работа през уикенда. Но е слънчево, брат ми и приятелката му заминаха на някаква вила (и на факта, че съм сама отдавна не съм се любувала), нямам конкретни планове за уикенда, но искам да отида на солариум, да се видя с разни приятели, да се повеселя нейде, да си почина малко.

При мен със сигурност всичко е до настроение, защото утре може да имам различно мнение за същите тези неща. Вероятно се оттърсвам от мисли, които ми тежаха, и идва момента, в който най - сетне ще свърши моето лутане и факта, че ужасно дълго време и за пръв път се оставих да ме духа вятъра и даже не знам на къде ме издуха. Но може би все още нищо не се е променило, защото още те обичам, сънувам, мисля, вълнувам и трепна за теб. Просто слънчицето на вън ме влудява, лятото е моя сезон и ме кара да се усмихвам, да не мисля за нещата, които толкова много ме тормозят, не вярвам на приказката "Всичко само ще се нареди", но не мога да се сетя за нищо друго в момента.

И продължавам да мисля за морето. Дори вчера си говорих с тези, който им бях на гости да ходим заедно. Нещо, за което като малки май мечтаехме да се случи и още не сме осъществили. А отида ли с тях, нищо няма да може да помрачи веселото ми изкарване, защото те са хиляда градуса адреналин. Искам тази година да отида в шумна компания, с много хора, да се надивея и да нямам миг да се замисля какво се случва в сърцето ми. Не искам да го мисля вече, а е трудно.

Такива планове, а даже не знам дали със сигурност ще мога да отида на море :-(

Едно е ясно - през юли ще ходя, но само за петък, събота и неделя. Всъщност знам ли какво ще стане, може пък да отида до Турция, Гърция, Хавай, зависи колко силен е вятъра и мислите ми :-))