COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

08 юни 2006

Много преживявания

се натрупаха през изминалата седмица, но нямах време да пиша.
Миналия уикенд бях в Пловдив и Хисаря. Изкарах си повече от страхотно, само дето вече ми мина еуфорията и сега каквото и да напиша няма да звучи по същия начин. Имаше голями изпълнения и в двата града. Като се почне от там колко импулсивно тръгнах, как си забравих някой важни атрибути като джапанки, сапун, кърпа, но ме спаси мисълта, че отивах при познати, където никога нищо не ми е липсвало! Хванах пликчето с две три неща, защото не съм като повечето жени дето помъкват гардероба си и тръгнах. Половината от компанията още в събота бяха отишли в Хисаря аз докато се натуткам да тръгна от София, но се върнаха де ;-). Нали съм цветенце - трябва някой да се грижи за мен, да ме полива и обръща внимание. И се намери кой :-). Също тъй случайно в събота вечер се оказахме в една много яка кръчма, с много вкусни мезета и още по - шумни компании. Хич не знам кога съм се прибрала, не защото изпих 2 бейлиса, а просто защото често напоследък обичам да забравям за времето. Когато, тогава..., какво ми пука. Нито някой ми е направил вечеря в къщи, нито детето плаче, така че... Аз още от София си тръгнах с голяма доза настроение. На другия ден в Хисаря му спретнахме доста добра разходка и бяха изщракани подобаващо количество снимки, което едва ли би учудило тези, които ме познават. По - интересното беше, че в Хисаря се срещнах с баща ми, и вечерта в кръчмата един поиска да му става зет и да видиш тогава бащинска ревност :-). А въпросния младеж, рожденник същия ден и беше събрал компания в заведението. Та си стана купона :-). Тогава пийнах бяло винце. В София се върнах в понеделник късно вечерта, още не стигнала до вкъщи заседнах в едно заведение да пийнем и хапнем. И ни се отвори приказката. Като цяло май се получи нещо като циганска сватба - три дни яли, пили и се веселили, при това толкова случайно и без повод.
Но тежко ми тази седмица. Сдухах се от организация не се оплаквам де, обичам да имам работа. Днес петъшно се прибрах едвам в 20.30 и съм капнала. Задвижих нещата с офиса, два дни сглобяваха мебели, голями емоции покрай тези мебели и разни други неща. То си беше чак интересно :-P. Поставиха и ламината на пода, сега останаха само довършителни неща, които понякога отнемат и повече време от същинската работа и трябва да се изчисти, с което днес се заехме с колежката. Направих и поръчка за щори и още една решетка, за по - голяма сигурност, утре трябва да монтирам и дръжките на шкафчетата и така. Подадох молба за нов телефонен пост и ...ох, не знам още какво свърших.
На равно с това обикалям по обекти и е страхотна лудница. Всеки ден има интересни случки, тези дни имах толкова срещи с най - различни хора, но вече не искам и да мисля искам малко почивка, поне до утре сутрин когато продължавам напред :-)