Тишина

Днес времето, като че ли се е настанило в мен. Снощи привечер не издържах и легнах да дремна 2 часа. Бях уморена. И станах тъжна, замислена и депресирана. Чудех се какви планове да направя за вечерта, но нищо не измислях. Бях някак тиха, дори не говорех, то не че и много имаше с кого. Прекарах 1 час на телефона с една приятелка от Пловдив. Но настроението ми беше все такова. Нищо не ми се правеше, обикалях от хола, отивах в кухнята отварях хладилника, не ми се ядеше, просто надничах. После сядах на компютъра за 5 мин., дори и той не ми беше интересен, което си е странно, предвид огромната ми любов към тези машини. И така цяла вечер усилено спрягах глагола "мотам се". Легнах все тъй тиха и някак примирена. Отново дълго време не можах да заспя, но към 2ч. съм се унесла. Тази сутрин се събудих по същия начин - мрачна. Както времето на вън. До този момент е леко ветровито, някак сиво, не е студено, просто мрачно. Днес аз бях времето! Настроението ми се бе разпръснало на всякъде. Имах разни задачи до обяд, през цялото време слушах радиото от телефона си (нали си нямам мп-тройка). И тъкмо преди да се прибера пуснах БГ радио. Една велика песен, която също отговаряше на настроението ми - "Тишина" на Васил Найденов. Не, че до сега не съм я слушала, просто има мигове, в които си тъжен и ти е горчиво в устата и точно тогава пускат твоята песен и се заслушваш и съвсем заглъхваш. Много нежен текст, ужасно силна песеничка:

Тишина

Тишината вали в прозореца,

като бяла надежда до мен,

и сред толкова стъпки на хората,

чувам твоите стъпки да стенат.

И сърцето ти чувам да бие,

над звезди и пътеки бездомни,

ти не можеш от мен да се скриеш,

да останеш единствено спомен.

Тишина, тишина само тя ми остана след теб,

тишина, тишинаааааааа

Аз съм сам, без любов, търся твоята нежна ръка

Аз съм сам без любоооооов.

Не е късно, помни не е късно,

да отвориш вратата внезапно,

и раздялата с дъх да разпръснеш,

и да върнем горещото лято.

Тишината вали в прозореца,

като бяла надежда до мен,

и сред толкова стъпки на хората,

чувам твоите стъпки да стенат.

Тишина, тишина само тя ми остана след теб,

тишина тишинааааааа.

Аз съм сам без любов, търся твоята нежна ръка.