Ивановден

Не мина много добре, поне за мен. Изгубих сили точно на финалната права и то за най - близките си хора. Моя кръщелник и приятелката му имаха имен ден на този ден. И Гери от Пловдив дойде, то за къде сме без нея ;)! Събрахме се в Червената къща близо до Румънското посолство. И тъй като същия ден по обяд се върнах от Сандански и хоп моментално на испански, после имах среща с мойте приятели от Австрия, с които хапнахме порядъчно, купих букет, прибрах се за 7 минути и изчезнах. И не само, че ми се спеше, не само, че бях уморена, а всичко това и добре ми личеше, тъй като не се постарах да прикрия нищо, бях изцедена като лимон! Дремнах на масата и със съжаление си тръгнах още към 10 и нещо, защото повече не можах да издържа.
Честитих празника на всички, за които се сетих, не се обадих само на едно бившо гадже Иво, с който отдавна се разделихме, но аз винаги му се обаждам по празници. Тази година обаче умишлено пропуснах. Беше неделя, кофти ден, имайки впредвид моята умора, а утре беше първия работен ден.
Ето и радостта с един от подаръците на щастливата двойка: