COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

05 януари 2007

Пловдив

Макар и позакъсняла със събитията си ги карам подред на дните.

Така че днес сме в Пловдив! Поради някой събития (случили се на връх Бъдни вечер), се оказа, че трябва за няколко дни моментално да изчезна от София. Взимам почивка, а направлението е при мойта кръсница в Пловдив, мястото където си мисля, че винаги съм добре дошла и се чувствам уютно (което беше изключително важно за мен в този момент). Пристигам на 28 вечерта и право на масата. Отрязвам се (но прилично!) от 3 малки джина с тоника, но съм щастлива, че съм с близък човек, а и то си личи ;-)



Лягам си сравнително рано, в 2 през ноща телефона изненадващо звънва и в просъница провеждам интересен и учудващ ме разговор. Петъка минава в излежаване до късно, разходка из магазините, стабилно хапване на обяд в яко заведение, чието име почти до последно не можах да се сетя от къде ми е познато и накрая установявам - ВАРНА!. Ах това лято, аз тази Варна, сещам се за онази вечер (за която разказах и в блога), в която се отрязах на плажа седнала на пясъка с бутилка вино, после се преместихме в една дискотека и в 6 осъмнах заспивайки на масата в заведение от същата верига - GODZILA. Тук се отдавам на снимки, впечатлена от интериора:





Следобяда присъствам на интересна и дългоочаквана среща с един друг блогер, който до тогава познавах само от чата - Lemon (нямам снимки и много съжалявам :-(. Дони, чакам следваща среща, за да се донаговорим, защото май и на двете не ни се затварят устите). Накрая на работния ден си купувам черен, супер як костюм и бюстие и отново в заведението от предната вечер. Заричам се - НЯМА ДА ПИЯ! И си спазвам обещанието. Смея се много и никой не може да познае, че не съм и помирисвала алкохол. Прибирам се, лягам, на другата сутрин се наспивам, снимам се с ето този маймун:



който едно време подарихме на Гери и на 30-ти си тръгвам към София все още без никаква представа къде ще карам Нова година и чувствам, че ми е все по все едно какво ще се случва.