COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

09 януари 2007

Йорданов ден

С колегата бяхме канени на именния ден на Дани от Сандански. Помните ли? Онова сладко бебче при, което ходих някъде около октомврии мисля? Сложното беше, че аз уикендите ходя на испански следобяд и в събота тръгнах след курса, за да се върна в неделя в 1.30. Изобщо доста път като за една вечер и ако повода не беше имен ден нямаше да отида, защото в неделя ме чакаше Ивановден на други две приятелчета. Празници да искаш. Купихме подаръци за Дани и бебока, който умирах да видя и нагушкам и след испанския потеглихме. Пътувахме не много добре. До първата бензиностанция не виждах нищо, защото фаровете ми бяха мръсни. После си ги почистих. Това беше маршрута, по който миналия път ми написаха фиш за превишена скорост (който още не съм платила) и с оглед на това, че това ми беше първата глоба от както съм шофьор, този път бях изключително примерна. Стигнахме за 2.30мин. каране по таблелки и знаци. Толкова много знаци не бях виждала никога! Изцъклих се спазвайки всякакви ограничения за скорост, неразрешено изпреварване и кво ли още не. И както сам колегата каза: "така до сега не съм те виждал да караш!". Сега чак си давам сметка колко трудно е да се спазват правилата за движение по пътищата. Аз не минавам на червено, винаги използвам мигачи и карам с колан, рядко, много рядко влизам в забранена улица, но никога не спазвам ограниченията за скорост и изпреварвания.
Та за съботата говорих... (все се отплесвам). От колата в заведението. Пиано бар, прекрасен! Певицата, една жена на средна възраст, която решила да си направи заведение, защото много обичала да пее, беше позната на наште приятели от Сандански. Познай колко весело беше. Пак ми се ходи. Още от миналото ходене слушам за този бар и най - сетне посетих го! Бебчо за първи път беше при баба си, за цялата нощ, защото по принцип си го гледат Дани и Ангел. То такова сладурче и аз на никого не бих го давала ;).
На следващия ден станах, нагушках се с Евааааааа, нацелувах я, подарих и една играчка, на която тя много се радваше и към 11 и нещо потеглихме щастливи и уморени!
И сега да ви представя вече попорасналото човече на цели 9 месеца :)



Но ако продължи да дружи с нашта компания няма на какво друго да го научим освен на това:



И последно гуш: