I'm back :-)

Върнах се вече. Ето ме тук след дву – седмична отпуска, която прекарах по българското Черноморие. Трудно ми е да разкажа подробно как измина ваканцията ми, защото много неща се случиха. Беше слънчево, красиво, пълно с емоции и купони. Имаше дни, през които по цял ден се заливах от смях на плажа, играхме много волейбол тази година, бяхме голяма компания, запознахме се с още две. Често осъмвахме в Хавана клуб в Созопол, на третия ден вече почнах да се чувствам като у дома си там. Аз съм човек на разнообразието, не обичам да ходя на едно и също място, да правя едни и същи неща, но не знам какво ми стана тази година. Почти всяка вечер прекарвахме в Хавана. После имаше моменти, в които с часове седях и гледах морето във Варна, минах покрай толкова много познати места, имаше и един ден, в който си казах „майната му” и започнах от 22 часа с бутилка вино на варненския плаж и кутия цигари, завършвайки в 6.30 в местно заведение, където след като хапнахме, аз прилично задремах. Когато се събудих някакъв тип разпитваше приятелите ми какво са сложили в таратора ми, че така съм заспала. Изобщо не ми пукаше. Имаше часове на размисъл, през които направих доста изводи. Както се казва, то когато седнеш уединен на брега на морето, то провидението само идва. Винаги много ми се е искало да седна и просто да се любувам на морето, но до тази година никога не ми е оставало време да го сторя. Но втората седмица от отпуската ми, по време на престоя ми във Варна ми се отдадоха доста такива възможности. В Созопол два пъти гледах изгрева, нещо, което също трудно дочаквах предишните години. Имаше и една нощ в Хавана, в която се бяхме отдали на нестихващи луди танци под ритъма на “Lucky you”, “World, hold on”, “I wish U would” и много други летни хитове. Истинска забава. Нощ, в която ми беше дошъл заряда с енергия и можех да съборя и планина дори. С Габи тогава не се спряхме. Дълго ще помня тази вечер! След това море сега съм истински див фен на хаус музиката, даже не си вярвам как не слушах нищо по - различно от хаус през всичките тези две седмици. Тази година просто нямаше как да ме навият да отида на чалга. Сега по цял ден слушам разни парчета в този стил и си спомням за морето. Ах, това море. Знаете ли, аз винаги съм обичала морето. Малко са хората, които не го обичат. Но преди няколко години не бях ходила доста дълго време на море и когато завърших през 2000г. реших да отида. Тогава нещо в мен се обърна когато зърнах брега. Тогава завинаги оставих част от сърцето си там. Сега изпитвам особено чувство към морето, като самолетчетата в корема, за които често говори Lemon. Сега не мога да пропусна да отида когато ми се отдаде възможност пък била тя и през зимата. Там винаги се чувствам по - различно, понякога по - тъжна, понякога по – радостна, но все пак щастлива, че мога да чуя шума на вълните, да видя чайките, които волно летят в небесата. Няма по - красива гледка за мен от необятното море. За първи път излизам в толкова дълга отпуска, чак не знам дали друг път ще го направя, защото сега ще ми бъде особено трудно да се върна към работния процес. Бях много уморена. Имах желание и нужда да си почина, както направих във Варна, да помисля, дори да се накупонясвам (какъвто беше престоя по южното Черноморие), за което в София последните месеци нито имах желание, нито време, а още по - малко настроение. И въпреки, че имах крещяща нужда от продължително откъсване от софийското ежедневие още на четвъртия ден лежейки на плажа в курортен комплект Дюни имах чувството, че почивам вече една седмица. Много странно. Защо ли? До отговор така и не достигнах. Имаше един ден, в който толкова щастлива се качих, за да се повозя на онези влакчета с вагончетата дето едно време май само в Несебър ги имаше. Или поне аз от там ги помня. Това се случи във Варна. Влакчето тръгва от входа на Морската градина до Делфинариума. Возех се, толкова свободно, правех си снимки, усмихвах се. Прекарах си чудесно, макар и сама. Е, случи се и да отида една вечер сама на дискотека във Варна. Но не се оплаквам, мразя да хленча. Ако тук се смеете иронично, то знайте, че хич не ми беше лесно да взема това решение. И на никой не би му било. Но след определен брой натрупали се случки в живота ми се осмелих да го направя, вместо да се прибера и да си легна. Първите 10 минути са най – трудни. Седиш сковано и си мислиш, че всички теб гледат. Но скоро след това си във вихъра на танците с хората покрай теб и хич не ти пука. С никой не съм се запознавала, не това беше целта ми. Просто ми се ходеше на дискотека, танцуваше ми се, тъкмо бях пристигнала с една торба спомени от Слънчев бряг и не исках да спирам да пълна торбата с приятни емоции, защото това ще ми е до догодина да ми държи влага. Така разхождайки се, чух любима песен, която свързвам сега с морето, огледах се наоколо, събрах смелост и влезнах. То дори и вход нямаше. Прекарах 1ч. и нещо там и беше забавно. На следващия ден вървях към плажа и исках някой да ме снима пред морето. Чух бодрите стъпки на едно момиче след мен, което вървеше с плажна чанта и я спрях да ме снима. После се заговорихме и ето ти познати. Плажувахме заедно с нея и компанията й. Намерихме доста общи теми за разговор и си прекарахме страхотно. Точно тази вечер заедно пийнахме порядъчно и осъмнах спяща на канапето в Годзила. На следващия ден бях трудна за рисуване, но все пак направихме още един плаж заедно. В крайна сметка на всекиго се случва, а за две седмици на море да си добре почерпен само през една от тях си е цяло щастие. Защото аз иначе не пия ;-). В Созопол така ми се свиреше на свирка. Всяка вечер имаше някакви промоции, ама като не ми е вкусен тоз алкохол как да си поръчам. Накрая в една от последните вечери се осмелих и за късмет наградите бяха други. Но влезнах в комбина с една от промоторките и направих една тъжна и отчаяна физиономия. В крайна сметка ме възнагради със собствената си свирка срещу някакъв бъркоч там. Тая свирка всички я чуха - от южното до северното Черноморие. И мисля да си я употребявам и във София J.

В крайна сметка аз не съм злопаметна. На това море имаше хубави и други тъжни и самотни моменти, но помня хубавото и продължавам напред...да пиша в блога, но вече може би малко по - рядко.

Върнах се с не знам колко хиляди снимки, ако ти се гледат само кажи и ще пратя линк. От хиляди съображения не искам да ги излагам на публичност J. Все пак и малки деца четат нейде из така нашумялите блогове ;-).

Има още много, ама наистина много за разправяне, но нека остане и нещо за мен J