COLORFUL G@RDEN :-)

Моите мисли, онова което ме вълнува, впечатлява, тревожи и радва, което ме прави щастлива и тъжна и все пак това е моя живот, така както аз го виждам! Онази част от ежедневието ми, която искам да споделя с вас!

22 юли 2006

Петъшно такова...

Рядко се случва такъв петък, но днес определено имах толкова много работа че си тръгнах в 6.30, което си е късно малко или много. Денят почна относително спокойно, но това беше до обяд. После се оказа, че сто неща имам да свърша и всичко мене чака. Трябваше да подготвя цялата техника за Монтана, където колегата е командировка утре. Срокът за изпълнение на офертата беше 2 седмици, а сглобих всичко за 2 дни буквално. Вчера и днес - 2 компютъра, 3 монитора, кухненски принтер, баркод четец, само с два лазерни принтера се изложих, но този път спокойно мога да прехвърля вината на доставчика ми. Не е болка за умране де. Ще се оправям някакси другата седмица.
Нека това не звучи като оплаване. Всъщност аз си обожавам работата! Тя като че ли е най - хубавото нещо в живота ми в този момент. По - скоро добро място където мога да се "скрия" и да имам оправдание. Защото ми е толкова объркано, че изобщо не ме търсете за нищо друго освен работа. Не мога да взема важни решения в живота си и така съм се омотала, ала сама съм си виновна. Никой не виня. Ще се оправя някой ден, а сега ми остава единствено да работя. Там влагам цялата си енергия.
Прибрах се от работа към 7. Седнах, пуснах си филм, но се задържах само 10 минути. Не ми беше до филми днес. Направих си вечеря (пак си ядох сама), гледах телевизия. Нямах сили да отида на тренировка, но си я направих най - усърдно в къщи и съм много доволна. И то си стана 10ч. Ели ми се обади, веднага позна, че нямам настроение, без видима причина. Предложи да излезнем по женски някъде. Хвърлих си един душ, взех я от тях, а тя в някакво лудо настроение, просто кръвта и кипеше. Явно семейния живот писва от време на време и ти се иска пак да дадеш воля на лудостта в характера си. А тя е човека, онази адреналинка, която не се спираше дълги години, с която съм преживяла едни от най - хубавите купони като по - малки и като цяло пазя много весели спомени с нея. Чудихме се къде да отидем. На нея и се танцуваше, на мен ми се ходеше на бар. накрая седнахме в Ялта луб. Имаше готина музика, не сме танцували, но много си говорихме. Обсъждахме доста подробности покрай морето, бъбрихме за мъже, живота като цяло. И всъщност това като че ли ме поотпусна малко. Или е от коктейла :-). Пих...ох, не помня името..., но имаше ликьор ванилия, синьо кюрасо и сок от зелена ябълка. Толкова свежа напитка! Можех още две чашки да изпия. Добре си изкарахме. Спокойно, пък сред хора, на въздух (защото седнахме отвън). И така петъшно някакво...неориентирано и леко депресирано.
Имам хиляди предложения за уикенда, но още не знам какво ще правя. Сега лягам, утре ще му мисля :-)

0 Comments:

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home