Водомоторни спортове

Радвам се, че този уикенд най - сетне имах време да се насладя на джетааааа. Вече е почти отремонтиран, останаха някой дребни подробности.

Този ден като, че ли всички работиха за моята усмивка - времето, вълните, джета (че предишните пъти все нещо се разваляше, а и не оставаше достатъчно време да караме).
Може днес всичко да ме боли, едвам да ставам от леглото, да не мога да вдигам компютри в офиса, но тази болка е сладка :-). Още по - смешно карах днес кола, ха ха. Не мога да сменям предавките, защото ръцете ме болят и за късмет точно днес се наложи да кръстосвам целия град зад кормилото. Но наистина се изтощих до дупка. Помня, че при поредното ми падане си казвах "...само да се добера до джета, само да намеря сили да се набера на лакти да се кача (защото само това е начина) и се връщам..." Е, никога не ставаше така. Защото после си казвах, че щом имам сили да се кача на джета значи имам сили и да карам. Първия път след като слезнах ми трепереха и краката и ръцете и всичко. Но тренировките и опитът си казват думата. Явно първите пъти съм влагала излишна енергия, защото следващите пъти нито краката нито ръцете ми трепереха, научих се да се отпускам и ми беше някак по - леко. Освен това вече карам праваааааааа :-). Ех, мислех, че доста време ще ми трябва.

Разказ по картинки

Оставих очилата и рипнах:

Хайде да загреем. Раз, два:

и вече на крака:

Но всеки греши...пада: (снимката е доста забавна, като в редичка подредена до джета:-)))) )

а после става:

и пак продължава:

и задобрява!

Мойта гордост - тези 2 снимки! (огромно благодаря на фотографа Сашо, който със своя Никон направи чудеса!)